Бившият финансов министър Асен Василев публикува подробен икономически анализ, с който опровергава основните аргументи срещу увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) в България и настоява за достигане на поне 690.44 евро месечно.
„Срещу 1 евро минимална заплата българският работник произвежда 6.25 евро продукция, средноевропейският — 5.50 евро, румънският — 5.15 евро, а гръцкият и полският — 4 евро. Ако използваме само производителността на труда като репер, минималната заплата трябва да се увеличи с 11.4%, за да достигнем средноевропейското съотношение. Казано с други думи, пак стигаме до 690 евро на месец.“Опровергаване на икономическите митове
Анализът разглежда три от най-често използваните твърдения срещу форсирания ръст на възнагражденията:
- Мит 1: Вдигането на МРЗ води до безработица. Василев посочва, че от 2021 г. до 2025 г. безработицата в България е спаднала от 4.4% на 3.2%, а броят на осигурените лица се е увеличил със 187 000 души. В същото време хората на минимална заплата са намалели със 78 000 благодарение на съвместните проверки на НАП и ГИТ, което доказва, че МРЗ е била под реалните пазарни нива.
- Мит 2: МРЗ расте по-бързо от производителността. Според данните на Евростат за 2025 г. българските работодатели все още се възползват от конкурентното предимство на евтиния труд. Българският работник произвежда повече стоки и услуги за едно евро заплащане спрямо средния европейски работник.
- Мит 3: Нужна е регионална диференциация на заплатата (напр. Видин vs. София). Василев категорично отхвърля тази идея, като заявява, че тя води до образуването на „социално-икономически гета“. По-ниската производителност извън столицата се дължи на липсата на инвестиции в капитал и машини, което се решава чрез държавна подкрепа и ускорена амортизация, а не чрез орязване на възнагражденията.
Автоматизацията срещу модела на евтиния труд
Повишаването на производителността е основно задължение на работодателя, който трябва да инвестира в по-ефективни процеси, автоматизация и по-добър бранд, а не да разчита на евтина работна ръка.
„Български работник се качва на самолета от София до Франкфурт и изведнъж производителността на труда му скача от 20 евро на час на 73 евро на час. Нито е придобил нови умения, нито си е сменил навиците и мисленето за двата часа полет. Просто работи при по-добър производствен процес с по-добра механизация и автоматизация.“Василев обобщава, че „няма богата държава с евтин труд и ниски заплати“ и допълва, че ако България не промени модела си, винаги ще има региони с по-евтина работна ръка — първо в Азия, а в бъдеще и в Африка. Според него текущата политика за увеличение на минималната заплата може да продължи безрисково поне още 3 години.