21 май 2026 г. парламентарното мнозинство на партията на Румен Радев, прие нови ограничения за създаването на временни (ad hoc) комисии в Народното събрание. Според промените, предложения за такива комисии вече могат да се внасят само от председателя на парламента или от поне една пета от всички депутати, тоест минимум 48 подписа. Срокът за публикуване на докладите преди разглеждане в пленарна зала също се съкращава от 72 на 24 часа.
Поддръжниците на новите правила, водени от блока Прогресивна България, твърдят, че така ще се ограничи злоупотребата с временни комисии, използвани по-скоро за политически театър, отколкото за реален контрол, и ще се ускори работата на парламента.
Опозицията, включително Демократична България, остро разкритикува решението, предупреждавайки, че то орязва възможностите им да инициират разследвания и да упражняват контрол върху изпълнителната власт.
Новите правила лишават опозицията от ключови механизми за парламентарен контрол — Свилен Трифонов, депутат от ДБ. ИзточникИсторически временните комисии са били основен инструмент за разследване на скандали и за контрол, особено за опозицията. От 1990 г. насам правилата за тяхното създаване често са се променяли според политическата конюнктура — понякога разширявайки, понякога ограничавайки правата на опозицията.
Международните стандарти, включително препоръките на Венецианската комисия, подчертават значението на достъпа на опозицията до такива комисии за ефективна демократична отчетност.
Новият праг от 48 подписа се възприема от критиците като сериозна бариера пред по-малките партии и независимите депутати, което на практика концентрира контрола в ръцете на мнозинството.
Дебатът около тези промени отново извади на преден план напрежението между ефективността и прозрачността в българския парламентаризъм.
