Снощи Асен Василев се изправи пред зала 2 на НДК и на живо в социалните мрежи не като политик, а като икономист с бяла дъска и карти на света. Темата — как една страна като България може да стане богата въпреки кризите — звучеше като академична лекция. Оказа се нещо повече: час и половина безпощаден разчет на грешките от последните три десетилетия и ясна рецепта за излизане от тях.
Светът според икономиста
Василев започна с провокативна карта — не географска, а икономическа, в която размерът на всяка страна е пропорционален на нейния БВП. Африка почти изчезва. Русия — тази огромна на физическата карта — се свива до червена ивичка. „Това е светът, в който реално живеем”, каза той. Три блока — САЩ, Европейски съюз и Китай — формират между 65 и 70% от всичко, което човечеството произвежда.
Когато показа България на тази карта, в залата се усети неловко мълчание. През 1990-а страната едва се вижда. Днес сме на около 65% от средноевропейското ниво на доходи — срещу 39% преди две десетилетия. Прогресът е реален, но контекстът е безмилостен: румънците, с които преди влизането в ЕС бяхме рамо до рамо, ни изпревариха. „Искате ли да сте в клуба, където другите са по-богати от вас и вие наваксвате? Или в клуба, където вие сте най-богати и другите трябва да наваксат до вас?” — попита той реторично, визирайки аргументите за членство в БРИКС. Двете най-богати страни в БРИКС, посочи той, са по-бедни от България.
Четирите стълба
Следваше уравнение — буквално написано на дъската. Производството на стоки и услуги зависи от четири компонента: образование, капитал (машини и инфраструктура), иновации и предприемачество, и институции.
По образование изненадата беше приятна: 85% от българите между 25 и 64 години имат средно или висше образование — над средното за ЕС от 80%. Испания и Италия са значително по-зле. Проблемът обаче е в качеството — резултатите от PISA ни поставят заедно с Румъния, далеч под средноевропейското ниво. „Ниската производителност на труда не може да се обясни с образованието”, заяви Василев. „Всеки български работник се качва на самолет, лети два часа до Германия и изведнъж защитава два-три пъти по-висока заплата. Самолетът не му е налял знания.”
Капиталът се оказа истинската ахилесова пета. Средният европейски работник работи с машинен парк за около 20 000 долара. В Румъния — 17 000. В България — 14 000. По-малко дори от Китай, чиито работници са оборудвани за 16 000. „Ние изискваме от нашите работници производителност, а сме им дали по-малко машини от китайците, при положение, че говорим за евтин труд и неграмотност там.”
Тук дойде и конкретното политическо обвинение: Румъния от самото си влизане в ЕС е прилагала европейската директива за държавна помощ, която позволява субсидиране до 50% от стойността на нова производствена инвестиция. България, при правителствата на ГЕРБ, дълго отказваше да я приложи. Резултатът: всички заводи отидоха в Румъния. „Идва голям инвеститор. Румъния му казва: дам ти 30% от инвестицията. Ние казваме: имаме евтина работна ръка и ниски данъци. Той казва: благодаря, предпочитам Румъния.” Когато директивата най-накрая беше приложена — за една година в края на мандата на Василев — последваха инвестиции за над милиард евро: Schneider Electric в Пловдив, Al Comet в Шумен, Rubin в Плевен.
По иновациите и предприемачеството тонът беше по-предпазлив. Предприемачите са около 1% от работещите в икономиката, но ефектът им е непропорционално голям — когато системата позволява на малките компании да разрушават стари индустрии. „Щатите пуснаха Tesla, дадоха ѝ субсидии и тя почти унищожи американската автомобилна индустрия. Готова ли е Европа на това? Готови ли сме ние?” Отговорът, по думите му, засега е не.
Бюджетът като огледало на политиката
Най-дълго Василев се спря на институциите — и тук лекцията се превърна в политически урок с исторически документи. Той показа бюджета на Министерството на образованието от 1894 г.: цялото министерство е 20 души, всяка позиция — поименно описана с точната заплата. После показа днешния бюджет на Министерството на отбраната: един ред, „1 милиард и 205 милиона”. Нито разбивка, нито имена, нито контрол.
Следваше демонстрация с жив пример от 2021 г.: парламентът гласувал бюджетна разлика от почти 2 млрд. лв. като неописана „джипка” — пари, разходвани по решение на Министерски съвет, без публична отчетност. Когато при неговия кабинет тези средства бяха разписани ред по ред — за студентски общежития, извънкласни дейности, земеделски субсидии — следващите правителства на Главчев и Желязков тихо махнали алинеята. „Казахме: щом са същите пера, нека ги напишем. Против. Не се прие.”
Кризата като ускорител
Събитието снощи дойде и с данни, с които Василев очевидно иска да се впише в историята. В периода 2022–2025 г. България е наваксала 9 процентни пункта спрямо средноевропейските доходи — три пъти по-бързо от предишните десет години. Причината, по думите му, е антикризисна политика, противоположна на тази след 2008 г., когато тогавашният финансов министър Дянков замрази пенсии, заплати и инвестиции. „Постна пица за три години — и един милион българи напуснаха страната.”
Сравнението е умишлено провокативно: в момента сме на 65% от средноевропейското ниво. Унгария — 63%. „Унгарците са вече по-бедни от нас. Затова Орбан си ходи следващата седмица”, каза Василев под смях от залата.
Съдебна реформа като икономически въпрос
В края лекторът се върна към уравнението от началото. Всичките четири компонента — образование, капитал, иновации, институции — са взаимосвързани. И всичките стоят или падат с едно условие: върховенство на закона.
„Приоритет номер едно не са доходите. Приоритет номер едно е нов Висш съдебен съвет и нов главен прокурор. Не защото ми се занимава с тях. А защото ако инвеститорът не вярва, че правото му на собственост ще бъде защитено — прави инвестицията в чужбина. Ако предприемачът знае, че успешната компания ще му бъде открадната — регистрира я в чужбина.”
България е ваша
Финалът беше неочаквано лиричен за икономическа лекция. „Това не е въпрос за политици. Това е въпрос към вас. България е ваша. Вие трябва да вземете решението.”
Залата аплодира продължително — смесица от убедени и скептични, от млади предприемачи и пенсионери, от хора, дошли да чуят икономиста, и такива, дошли да преценят политика. Асен Василев им даде и двамата — в едно и също лице.
