Дебатът за политическия имунитет отново избухна днес, след като нови данни показаха, че въпреки десетките обвинени министри в България, осъдени няма.
Законите у нас формално позволяват разследване и съд на министри, но на практика високопоставените остават почти недосегаеми – тенденция, която се повтаря и в много други европейски държави.
Последните данни сочат, че България се отличава с голям брой разследвания за корупция срещу министри и висши чиновници, но осъдителните присъди са изключителна рядкост.
Само през 2024 г. прокуратурата отчете 19 открити дела за корупция на високо ниво, но малко от тях стигат до съд, а още по-малко завършват с присъда.
Тази картина не е уникална за България – в целия ЕС имунитетът на министрите, формален или неофициален, продължава да пази властимащите от отговорност.
Сравнителните данни показват, че макар в Румъния да има няколко осъдени министри под натиск от ЕС, в Западна Европа — Франция, Италия, Германия — също има малко осъдителни присъди, въпреки шумни случаи.
ЕК и Съветът на Европа нееднократно призовават България и съседите ѝ да реформират имунитетите и да засилят независимостта на съдебната власт, но напредъкът е бавен.
Устойчивият имунитет на министрите се възприема като основна пречка пред борбата с корупцията и възстановяването на доверието в институциите.
Докато България остава под лупата на ЕС заради проблеми с върховенството на закона, днешните разкрития подчертават спешната нужда от реални реформи — не само от думи — ако страната иска да прекъсне цикъла на безнаказаност по върховете на властта.