Броени дни преди насрочените за 19 април парламентарни избори в България, ново проучване рисува коренно различна картина от онова, което водещите местни социолози публикуват седмица след седмица. Разликата е толкова голяма, че не може да се обясни с методологически нюанси — и повдига неудобния въпрос: кой поръчва социологията в България и в чия полза?
Данните, които липсват в българското медийно пространство
Изследователската компания „U.S.S.” е провела проучване сред 899 пълнолетни българи в периода 21–24 март 2026 г. по поръчка на НПО „GID”. Методът е подобен на този, с който работят и местните социолози на терен. Резултатите сред решилите се да гласуват:
- „Прогресивна България” (Радев) — 21,1%
- „Продължаваме Промяната / Да, България” — 18,2%
- ГЕРБ-СДС — 18,0%
- „Възраждане” — 10,6%
- ДПС — 9,0%
- БСП „Обединена Левица” — 4,6%
- МЕЧ — 2,0%
- „Величие” — 1,3%
- „Има Такъв Народ” — 0,4%
Тревожен е и делът на неопределилите се — 14,7%, чийто вот може да е решаващ за финалния резултат.
Тези числа са драматично различни от онова, което водещите български агенции публикуват редовно. Според тях ПП-ДБ се движи около 10% — почти два пъти по-малко от стойността в това проучване.
Моделът на манипулация в местната социология
Системното занижаване на резултатите на дадена партия в социологическите проучвания е добре познат инструмент на политическо влияние. Механизмът работи на няколко нива:
Ефект на обезсърчаване — привържениците губят мотивация да гласуват, ако постоянно виждат „своята” партия под прага на значимост.
Медийна маргинализация — редакциите отделят по-малко ефирно време на „малка” партия, което самоподхранва занижения образ.
Коалиционен натиск — потенциалните партньори избягват публични договорки с формация, рисувана като губеща.
Самоизпълняващо се пророчество — при достатъчно последователно повтаряне фалшивата картина започва да формира реалността.
Ако ПП-ДБ наистина се движи около 18%, то проевропейският блок е значително по-силен, отколкото изглежда в публичното пространство. Обратното внушение обслужва директно онези, които искат България да поеме в проруска посока — демобилизира проевропейския електорат и прави коалицията Радев–Възраждане–БСП да изглежда неизбежна още преди изборите.
Математиката на потенциалната коалиция
Водачеството на „Прогресивна България” само по себе си не е сензация — по-важна е коалиционната аритметика. Ако партията на бившия президент Румен Радев обедини сили с „Възраждане” (10,6%) и БСП (4,6%), трите формации събират около 36% от гласовете сред решилите се. При евентуалното присъединяване на ДПС — движение, чийто лидер Делян Пеевски е в санкционните списъци по „Магнитски” — потенциалното мнозинство надхвърля 45%, което при парламентарна математика би могло да е достатъчно за правителство.
Срещу тях се нареждат „Продължаваме Промяната / Да, България” и ГЕРБ-СДС — двете проевропейски формации с общо около 36%, но без очевиден коалиционен партньор с достатъчна тежест.
Осми избори за пет години, залогът е екзистенциален
Предстоящият вот на 19 април са осмите парламентарни избори в България от юли 2021 г. насам — показател за дълбока политическа нестабилност. Последното правителство на ГЕРБ-ДПС падна през декември 2025 г. след масови протести, което доведе до насрочването на поредния предсрочен вот.
Но за разлика от предишните вотове, залогът този път излиза далеч извън рамките на вътрешната политика. България е ключов доставчик на боеприпаси за Украйна и важен елемент от източния фланг на НАТО. Евентуално правителство начело с Радев, подкрепено от „Възраждане” и БСП — и потенциално с ДПС на Пеевски — би могло да замрази тези доставки и да превърне България в поредната „Унгария” в рамките на ЕС: държава, която блокира или размива общите европейски позиции по ключови въпроси в момент, когато единството е по-необходимо от всякога. Всичко това обяснява големият руски интерес към тези избори, докладът TikToкracy, който показа как се манипулират данни в мрежите в полза на Радев, както и редица европейски доклади за вмешателство на руски хакери в дезинформационна кампания в България.
При такъв залог изкривяването на социологическата картина — в която и да е посока — не е просто медийна манипулация. То е инструмент за геополитическо преориентиране на страна членка на ЕС и НАТО.
Защо тези избори са по-различни?
Изборите на 19 април са може би най-геополитически натоварените избори в историята на съвременна България. При значителния дял на неопределилите се и стеснения марж между двата лагера, всяко процентно отклонение може да е решаващо. Затова е изключително важно хората да вземат информиран избор и да гласуват.
Линк към цялото проучване тук.
