Сто дни след началото на своя мандат новото българско правителство формулира една от основните си цели в областта на обществената комуникация като „оздравяване на медийната среда“. Според доклад на международната организация „Инициатива за свободни медии на Балканите“ (BSMI) този избор на терминология буди сериозна тревога и носи исторически паралели с автократични режими от миналото.
Реторика и опити за преоформяне на медийното пространство
В своя месечен дайджест организацията отбелязва, че в историята контролът върху журналистиката често е бил представян като „оздравяване“ или „прочистване“, за да се създаде илюзия за отговорна държавна грижа. Днес подобен език се завръща в страна членка на Европейския съюз.
Критиката на международните наблюдатели е насочена и към конкретни изказвания на представители на изпълнителната власт:
- Разграничението между БНТ и БНР: Изказванията на вицепремиера Иво Христов, съпоставящи БНТ като пример за професионализъм с Българското национално радио, бяха критикувани както от BSMI, така и от Съвета за електронни медии (СЕМ).
- Медиите като „институции“: Изразът на премиера Румен Радев, че медиите трябва да започнат да „функционират като институции“, според организацията разкрива фундаментално разминаване с ролята на независимата преса. Основната задача на журналистиката е да следи властта и да разкрива злоупотреби, а не да действа като държавно подразделение.
Механизми на влияние без законова цензура
От „Инициатива за свободни медии на Балканите“ предупреждават, че когато правителството се обяви за арбитър на медийния пазар, натискът рядко се проявява под формата на директна цензура. Вредите обикновено настъпват чрез по-скрити и административни лостове:
- Коригиране на финансирането и редакционните линии: Натискът се упражнява чрез отнемане на акредитации, преструктуриране на финансовите ресурси и назначения в управителните органи.
- Бюджет за държавна реклама: Финансовото разпределение се използва за оказване на контрол, като се запазва формално спазване на законодателството, за да се избегнат процедури за нарушение от страна на Брюксел по Европейския акт за свободата на медиите (EMFA).
- Дигитални операции за влияние: Паралелно с това се наблюдават високи политически разходи в социалните мрежи, координирани онлайн операции и мрежи за усилване на определени послания.
Реакциите на международната общност показват, че обявяването на една обществена медия за „последен бастион“ на качеството създава изкуствен стандарт, чрез който останалите журналистически източници могат да бъдат обявени за незадоволителни и да се оправдаят промени в тяхното управление.
