Търговците на електроенергия в България настояват за повече вятърна енергия, за да стабилизират цените на пазара.
Въпреки че делът на възобновяемите източници вече покрива около 30% от националното потребление през 2025 г., вятърната енергия остава слабо застъпена – инсталираните мощности са едва 710 MW, а годишният ръст е под 1%. Това е далеч под нуждите на пазара и изостава спрямо средното за ЕС, където вятърът осигурява около 20% от електропроизводството.
От Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) подчертаха, че включването на повече вятър в портфейлите им ще даде по-голяма предвидимост на цените за бизнеса и домакинствата.
По данни на ЕСО, ограничените вятърни мощности в момента допринасят за ценова волатилност, особено при ниско производство или екстремни метеоусловия.
Днешният силен вятър и снеговалежи, които доведоха до жълт и оранжев код в цялата страна, временно увеличиха вятърната генерация, но и показаха нуждата от по-устойчива и диверсифицирана енергийна система.
От БГВЕА и пазарни анализатори посочиха, че близо 4 GW нови вятърни проекти са в процес на разработка, но напредъкът се бави заради тромави разрешителни, недостатъчни инвестиции в мрежата и регулаторна несигурност.
Те настояват за по-ефективни процедури и стабилна политика, за да се ускори инвестиционният процес и да се гарантира дългосрочна ценова стабилност.
Исторически вятърният сектор у нас расте бавно, като държавната подкрепа за ВЕИ често води до по-високи разходи за потребителите заради субсидии.
През последните пет години преходът към пазарен модел донесе повече предвидимост, но малкият мащаб на сектора все още оставя цените изложени на резки колебания.
Пазарът и експертите са единодушни: разширяването на вятърната енергия е ключово за енергийната сигурност на България и за защита на потребителите от непредвидими ценови шокове.
