Поне 648 души са убити в Иран от 28 декември насам по време на последната вълна антиправителствени протести.
Обявените данни превръщат тази репресия в една от най-кървавите в новата история на страната. Правозащитници предупреждават, че реалният брой на жертвите вероятно е по-висок, тъй като хиляди са ранени, а достъпът до интернет е силно ограничен, което затруднява независимата проверка.
Протестите избухнаха в цялата страна в края на декември, подхранени от икономически затруднения, политически репресии и гняв срещу последните действия на властта. Демонстрациите продължават повече от две седмици, а силите за сигурност отговарят с огнестрелно оръжие, масови арести и системно насилие. Сред убитите има поне девет непълнолетни, сочат наблюдатели.
Властите обявиха тридневен национален траур за мъчениците, докато паралелно организират проправителствени митинги и обвиняват чужди сили за размириците. Официални източници признават за десетки жертви сред силите за сигурност, но независими наблюдатели подчертават, че огромното мнозинство от жертвите са цивилни.
От 8 януари насам в страната е наложена интернет блокада, което допълнително затруднява достъпа до информация и документирането на злоупотреби. По данни на правозащитници, над 10 000 души са били задържани от началото на протестите.
Международната реакция включва осъждане от ООН, Европейския съюз и САЩ, както и призиви за отговорност и нови санкции срещу ирански официални лица, замесени в репресиите. Европейският парламент забрани достъпа на ирански представители до сградите си в отговор на насилието.
Тази репресия повтаря познат модел от предишни вълни на протести в Иран – включително „Зеленото движение“ през 2009 г., протестите срещу цените на горивата през 2019 г. и демонстрациите след смъртта на Махса Амини през 2022–2023 г. – всички белязани от смъртоносна сила, масови арести и информационна тишина.