Водещ представител на българската научна общност заведе срещу журналист дело, широко определяно като дело шамар, което предизвика незабавна и остра реакция от медийните организации и гражданското общество.
Случаят, оповестен на 14 септември 2026 г., беше остро осъден като пряка атака срещу свободата на словото и тревожен прецедент за намеса на академичните среди в заглушаването на обществения контрол.
Става дума за урналистическото разследване, осветило тежки спекулации, абсурдни ценообразувания и неработещи механизми при обществените поръчки за националния раков скрининг, се превърна в повод за директен натиск срещу неговия автор. Срещу здравния журналист от „Капитал“ Десислава Николова (на снимката) е заведено дело с иск за 25 000 евро обезщетение. Ищец е проф. Албена Златарева – преподавател в Медицинския университет – Варна и бизнес дама, която лично е консултирала въпросната обществена поръчка.
Според наличната информация, делото се разглежда като типичен пример за Стратегическо дело срещу общественото участие (SLAPP) – съдебна тактика, която все по-често се използва в България за сплашване или заглушаване на журналисти чрез скъпи и времеемки съдебни процеси.
Макар SLAPP делата да са нарастващ проблем през последните години, особено когато са инициирани от политици и бизнесмени, рядко представител на академичната общност поема такава инициатива.
Медийни наблюдатели и професионални сдружения определиха този ход като позор и предупредиха, че той подкопава както академичната почтеност, така и принципите на открития дебат.
Случаят отново разпали дебата за спешната нужда от анти-SLAPP законодателство в България, в съответствие с последните директиви на ЕС за защита на журналистите от съдебен тормоз.
Исторически погледнато, повечето SLAPP дела в България са инициирани от политически обвързани лица или държавни служители, а не от академици.
Обществената реакция беше светкавична – с призиви към съответната академична институция да изясни позицията си и към правителството да ускори реформите за гарантиране на независимостта на медиите.
Към момента няма официален коментар нито от академичната институция, нито от замесения журналист.
Изходът от този случай вероятно ще се превърне във важен прецедент за отношенията между науката и медиите в България.
