Скандалът с помилванията на петима осъдени за тежки наркопрестъпления беше важен. Не толкова защото се случва по време на президентска кампания, а за да разберем по принцип, че вицепрезидентът на България съвсем не е „подгласник за красота“. Както за много други длъжности и органи в нашата държава, този е поредният, за който едва ли и 1% от населението може да каже за какво отговаря. И това никак не изглежда случайно.
Ролята на вицепрезидента
Ако има една голяма поука от помилванията, които излязоха наяве, тя е именно тази: вицепрезидентът има крайната дума по решения с много сериозни последствия за обществото. Например, да върне на улицата осъден за тежко престъпление, 10 години преди да е изтърпял наказанието си. И още няколко като него. И помилваните да продължат да безчинстват.
“Ето как изведнъж изборът на вицепрезидент се оказва много по-важен, отколкото мнозина са си представяли. Запитайте се – защо в продължение на десетилетия мафията в България полага толкова усилия да овладява на първо място съдебната власт, преди всички останали институции? Защото в крайна сметка най-тежкото наказание е затворът. НО! Дори след като съдът се е произнесъл и опасните са зад решетките – хоп, вицето може да ги помилва.” С такива коментари социалните мрежи преливат тези дни.
Ролята на комисиите
Тъй като се заформи и друг спор е важно да се уточни дали вицепрезидентът взема самостоятелно решение или само потвърждава казаното от експертни комисии. Медицинската комисия е съставена от лекари и има една конкретна задача – да установи здравословното състояние на затворника. Но тя не решава дали той трябва да бъде помилван. Неслучайно в Конституцията това решение се дава на политикът, а не на експертът – защото ако зависеше от лекарите, всички били затворници, ще са на свобода. Все пак това е най-хуманната професия и хората, които я упражняват полагат клетва, че ще лекуват с еднаква сила и престъпникът, и жертвата.
Докладът на медицинската комисия отива във втора комисия – Комисията по помилванията. Тя е назначена поименно от президента на България. Всъщност десетки доклади на година, в които десетки болни по затворите са се молили за помилване, отиват до тази комисия.
Но и тази комисия не взима финалното решение, защото вицепрезидентът може да откаже становището и на двете комисии и абсолютно никой няма право да обжалва. Както и впрочем, когато реши да помилва. Това решение е еднолично и необратимо.
Затова и тези дни стана ясно, че функцията на вторият по важност на Дондуков 1 изобщо не опира само до заместване. Вицепрезидентът има редица самостоятелни задачи и отговорности, но като че ли сред най-тежките е тази – да прецени дали и кого да помилва. Така днес все повече хора си задават въпроса и с право – що за човек може да понесе тази отговорност и да прецени кога един престъпник заслужава милост и кога не?
Кои са кандидатите за вицепремиери, от които можем да избираме?
Подгласник на Илияна Йотова е Кирил Вълчев – журналист и изпълнителен директор на БТА (към момента в неплатен отпуск). Георги Кандев е изборът за вицепрезидент на Андрей Гюров – дългогодишен служител в системата на МВР, обучаван във ФБР и бивш гл. секретар. Стоянка Черкезова е доцент, доктор и учен в БАН в областта на демографията. Тя застава до Иван Христанов, Цвета Кирилова – също е журналист – се явява заедно с Николай Ненчев.