Спорът за мястото на религията в българското училище отново излезе на дневен ред, след като тази седмица в парламента бяха внесени два конкуриращи се законопроекта.
„Възраждане“ настоява за задължително въвеждане на предмета „Добродетели и религии“ още от първи клас през учебната 2026/27 година. От своя страна „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП–ДБ) предлага задължителен модул „Добродетели“, а религията да остане избираем предмет.
Въпросът за религията в училище е гореща тема още от началото на 90-те години, след десетилетия на наложен атеизъм по време на комунистическия режим. Оттогава насам религиозното образование остава избираем предмет, а многократните опити за въвеждане на конфесионален или задължителен модел неизменно предизвикват спорове.
Националистическите партии традиционно настояват за водеща роля на Българската православна църква, докато либералните и малцинствените формации държат на равнопоставеността на всички вероизповедания и запазването на светския характер на образованието.
Новите предложения ясно отразяват тези стари разделения. „Възраждане“ твърди, че задължителното религиозно обучение ще засили националната идентичност и моралните ценности. ПП–ДБ залага на универсалните добродетели и избягва фаворизирането на която и да е религия, като оставя избора за религиозно обучение на семействата.
Обществените реакции са смесени. Привържениците на задължителните религиозни часове се тревожат за упадъка на ценностите сред младите, докато критиците предупреждават за риск от дискриминация срещу малцинствените религии и политизиране на образованието.
Предишни опити за въвеждане на конфесионално обучение са срещали съпротива както от гражданското общество, така и от международни наблюдатели, които подчертават значението на светския модел и социалното единство.
Очаква се дебатът в парламента да бъде напрегнат, като и двете предложения ще мобилизират силни мнения от целия политически спектър. Изходът ще определи дали България ще запази сегашния си избираем модел или ще поеме към по-рестриктивен подход към религията в училище.
