Националната идентичност доминира сред българите, а традициите, историята и езикът остават водещи обединяващи фактори. Усещането за културна уязвимост е налице, сочи проучване на „Тренд“. То е посветено на националната идентичност и култура в навечерието на националния празник 3 март.
На въпроса „Вие лично като какъв се самоопределяте“ 83% от интервюираните отговарят „българин“, докато значително по-малко се определят като „европеец“ – 9%, „балканец“ – 4%, или „гражданин на света“ – 3%. Данните очертават ясно доминиране на националната идентичност като основна принадлежност, казват от социологическата агенция.
На въпрос „С кое се чувстват най-свързани“ 47% избират България, 30% – своя град или село, 12% – своя регион, а 7% – Европа. Местната идентичност е отчетливо по-изразена сред хората в по-малките населени места, смятат от „Тренд“.
Ключовите обединяващи фактори за българите са най-вече традициите (71%), историята (69%) и българският език (57%).
На въпроса дали българската идентичност и култура са застрашени мнозинството от анкетираните възприемат известна степен на застрашеност (60%), а 42% отговарят, че българската култура е по-скоро застрашена, а 18% – че е силно застрашена.
Две трети от интервюираните казват, че се чувстват свързани с българската култура по време на национални празници. Мнозинство от анкетираните също казват, че се чувстват най-близко до своята култура в семейството (54%), както и в музиката, танците и фолклора – 50%.
Повечето запитани прогнозират, че след 20 години българската култура ще се запази под някаква форма – 15% смятат, че тя ще бъде запазена и развита, 37% са на мнение, че тя ще се адаптира към нови форми, но ще остане разпознаваема. От друга страна, 19% прогнозират, че българската култура ще се загуби под влиянието на глобализацията, а 15% че тя ще оцелее само в малки общности.
