4 март 2026 г. американската армия потвърди, че над 2 000 цели в Иран са поразени от началото на въздушната кампания, като операциите продължават денонощно. Ударите, част от съвместни усилия на САЩ и Израел, доведоха до ескалация на напрежението в региона и серия ответни атаки от страна на Иран в целия Залив, включително дронови удари по американски дипломатически обекти в Рияд и пожар край консулството на САЩ в Дубай.
От CENTCOM съобщиха, че към операцията вече са включени и бомбардировачи B-52, което бележи сериозно засилване на кампанията. Въпреки мащаба на офанзивата, няма данни за радиоактивни изтичания след ударите по чувствителни обекти като ядреното съоръжение в Натанз, според ирански източници, цитирани от международни агенции.
Военната ескалация предизвика остра критика във Вашингтон. Редица сенатори от двете партии публично поставиха под въпрос администрацията на президента Доналд Тръмп заради липсата на ясна цел или стратегия за излизане от конфликта.
Не съм видял доказателства за непосредствена заплаха — сенатор Марк Уорнър (демократ от Вирджиния)Това отразява по-широките опасения относно мотивите и дългосрочните последици от ударите. Законодателите настояват и за повече яснота относно разходите, рисковете и липсата на подкрепа за американските граждани в региона, тъй като евакуационни полети все още няма.
Пентагонът твърди, че ударите целят да отслабят военната инфраструктура на Иран и да възпрат по-нататъшна агресия. Липсата на дефиниран край обаче възражда старите опасения в Конгреса относно военни ангажименти без ясни цели – модел, познат от предишни американски интервенции в Близкия изток.
