В политиката няма случайни съвпадения, има само добре подготвени законодателни промени. През последната година българите станаха свидетели на зрелищен институционален шах, в който залогът беше най-мощната служба за сигурност в страната – Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Резултатът? Президентът и премиерът са аут от играта, а Агенцията вече е здраво „закотвена“ в ръцете на парламентарното мнозинство. Дали статуквото се притеснява, че скоро ще загуби тези две позиции? Да видим.
Хроника на една предизвестена смяна
За да разберем как стигнахме дотук, трябва да се върнем към есента на 2023 г. Тогава тогавашният премиер Николай Денков направи безпрецедентен опит да „отреже главата“ на ДАНС. Поводът беше скандалният доклад за машините за гласуване, подписан от заместник-председателя на службата Деньо Денев.
Денков поиска оставката на ръководството, обвинявайки го в саботаж на изборния процес. Но се сблъска със стената „Радев“. Президентът тогава, използвайки правото си на „двоен ключ“, отказа да подпише указ. Тогава Радев беше щитът, който запази статуквото в ДАНС, а ГЕРБ и ДПС наблюдаваха отстрани, заемайки позицията на „принципни защитници на професионализма“.
След като в условия на предизборна кампания от ПП-ДБ припомниха това на Радев, той влезе в паническа контраатака и попита защо Гюров не го смени. Но удобно пропусна да отбележи факта, че това вече не е възможно…
Големият завой: Когато врагът стане съюзник
Картината се промени радикално през 2025 г. Същият този Деньо Денев, чийто подпис взриви доверието в машините, внезапно се оказа най-подходящият кандидат за управлението на ГЕРБ и ДПС (Ново начало). След като бе назначен за временно изпълняващ длъжността, дойде време той да бъде „бетониран“ като титуляр.
Законодателната гилотина
Изправени пред предизвикателството да бетонират силно компрометирана личност, ГЕРБ и ДПС-НН не потърсиха нов, консенсусен кандидат. Вместо това те решиха да сменят правилата на самата игра. С експресни промени в Закона за ДАНС, приети тихомълком в края на 2025 г., парламентът просто премахна нуждата от президентски указ, а предложението от премиера се превърна в проформа. Така на практика се уби правилото за “двойния ключ”, при което е нужно одобрението и на премиера, и на президента на дадена кандидатура.
„Новият ред“ изглежда така:
- Правителството предлага.
- Парламентът изслушва и гласува.
- Следващият президент … просто ще наблюдава отстрани.
Този ход бе аргументиран с нуждата от „парламентарна прозрачност“. Но зад фасадата на демократичните процедури прозира съвсем различна цел: осигуряване на комфорт за сегашното ръководство на ДАНС.
Бетонирането на Денев
Журналистическото разследване на събитията показва, че промяната не е просто административна. Тя е защитен механизъм. Като прехвърлиха избора в Народното събрание, ГЕРБ и ДПС на практика направиха смяната на Деньо Денев почти невъзможна без тяхното съгласие.
Ако преди правителството можеше да поиска смяна, а президентът да я подпише (или обратното), сега всичко зависи от волята на мнозинството в залата. Това превръща шефа на ДАНС в политическа фигура, чиято съдба е неразривно свързана с тези, които са го избрали.
Като по учебник
Случаят „ДАНС“ е учебникарски пример за това как една институция може да бъде „превзета“ по законен път. От служба, която трябва да е равно отдалечена от всички власти, Агенцията се превърна в придатък на парламентарната аритметика.
Въпросът, който остава да виси със страшна сила, е: На кого ще служи ДАНС оттук нататък – на националната сигурност или на тези, които вдигнаха ръка в пленарната зала, за да запазят началника ѝ?Историята показва, че когато службите се превърнат в политически заложници, сигурността е първата жертва.
