Върховният касационен съд (ВКС) ще разгледа легитимността на Борислав Сарафов като изпълняващ функциите главен прокурор. Това става, след като Конституционният съд потвърди законовото шестмесечно ограничение за временно изпълняващите длъжности в съдебната власт.
Решението на КС дойде, след като той отхвърли искане на Апелативен съд – Варна и потвърди, че законът не допуска безсрочно удължаване на мандата на временно изпълняващите функции – включително за главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС.
Решението на Конституционния съд има преки последици за Сарафов, който вече е надхвърлил шестмесечния срок като изпълняващ функциите главен прокурор.
Сега топката е във ВКС, който трябва да уеднакви съдебната практика и да изясни статута на всички актове, подписани от Сарафов след изтичането на временния му мандат.
От Министерството на правосъдието посочват, че дисциплинарни производства от ВСС срещу Сарафов са малко вероятни, но се очакват съдебни производства по искания за отстраняването му и за валидността на неговите актове във ВКС.
Казусът отново извади на преден план проблема с липсата на независим контрол върху „тримата големи“ в съдебната власт и как политическата блокада влияе върху назначенията.
Исторически, временните назначения в съдебната система са източник на правно и политическо напрежение, особено когато ВСС работи с изтекъл мандат или в непълен състав.
Международни органи като Венецианската комисия неведнъж са критикували България за липсата на ефективни механизми за отчетност и контрол върху висшите магистрати.
Очаква се решението на ВКС да създаде ясен прецедент за легитимността на бъдещи временни назначения и да повлияе на висящите дела, водени от Сарафов в удължения му мандат.
