Виктор Орбан управлява Унгария 16 години. Започнал като демократичен политик, с времето изгради система, в която той и приятелите му контролират почти всичко — съдилищата, медиите, парите от европейските фондове, големите бизнеси. Докато правеше това, говореше за “защита на унгарците” от Брюксел, от мигрантите, от “либералните елити”. Звучеше като човек на народа. Но народът постепенно разбра, че парите отиват при неговите хора, болниците се рушат, учителите са зле платени, а всеки, който критикува властта, среща проблеми.
Снощи унгарците казаха “стига”. При рекордна избирателна активност Петер Мадяр — млад политик, който самият той е бил близо до Орбан, преди да се разграничи от него — спечели с 53.6% срещу 37.8% за Фидес на Орбан, завоювайки 138 места от 199 в парламента. Будапеща буквално избухна в празненства. “Заедно освободихме Унгария”, каза Мадяр пред тълпите покрай Дунав.
Защо е важно? Защото Орбан не беше просто унгарски проблем. Той беше модел — доказателство, че може да управляваш европейска страна по авторитарен начин, да си приятел с Путин, да блокираш решения на ЕС и НАТО, и пак да печелиш избори. Снощи този модел се счупи. И сега се спешно се търси нов троянски кон в Европа. Първа и единствена засега в това търсене остава България и нашите избори следващата неделя.

И сега идва Радев. С едно много конкретно доказателство.
Радев беше президент на България 9 години. Сега иска да стане министър-председател, обещавайки да “прогони олигарсите” и да въведе “върховенство на правото”. Красиво звучи.
Само че вече имаме едно конкретно и много скъпо доказателство за разликата между думите и делата му. Казва се “Боташ”.
Какво е “Боташ” и защо е важно?
През януари 2023 г. служебното правителство на Гълъб Донев — назначено от президента Радев — подписа договор между българската държавна газова компания “Булгаргаз” и турската държавна компания “Боташ”.
На пръв поглед изглежда технически въпрос. Но когато видите условията, нещата стават много ясни.
Договорът предвижда България да плаща по 483 хиляди долара всеки ден за запазен капацитет в Турция — и тази сума се дължи дори в дните, когато не се внася никакъв газ. А такива са повечето дни.
Изчислете сами: към 10 април изтеклата сума вече надхвърля 400 милиона евро — или 5.10 евро в секунда, денонощно.
Но по-лошото е, че от тази клопка няма изход. Договорът е за 13 години, без клауза за прекратяване или предоговаряне. При предсрочно прекратяване се дължат 100% неустойки — тоест пълната сума за целия останал срок. Прогнозната обща сума до края на договора през 2036 г. е над 2.17 милиарда долара.
За да разберете мащаба: тези пари биха стигнали за изплащане на над 650 хиляди минимални работни заплати или над 1.25 милиона минимални пенсии.

Три неща, които правят тази сделка още по-тревожна
Първо — Радев лично я задвижи. На 9 декември 2022 г. президентът Радев посети Истанбул, където преговорите с “Боташ” започнаха. Следват срещи на 11, 22 и 24 декември — отново в Истанбул. На 24 декември договорът е парафиран, на 30 декември е подписан в София. Скоростта е зашеметяваща за сделка от такъв мащаб.
Второ — газът може да е руски. Никъде в договора не е записано, че доставяният газ не трябва да е руски. Турция не прилага санкции срещу Русия и е сред най-големите клиенти на “Газпром”. По турското законодателство газът, доставен от “Боташ”, е “турски” — независимо откъде идва. Тоест България може да плаща стотици милиони за руски газ, заобиколил санкциите — в разгара на войната в Украйна.
Трето — договорът не е съгласуван с Европейската комисия. Като страна от ЕС, България е сключила 13-годишен договор на стойност 2.2 милиарда долара без да пита Европейската комисия. Официалният анализ, поръчан по-късно от правителството на Денков, стига до извода, че “решението може да е било политически корумпирано, като точните причини и условия на сделката се разследват.”
А Радев какво казва?
Той упорито защитава сделката. В интервю по БНТ заяви, че “договорът с Боташ гарантира топлина във всеки български дом”.
Проблемът е, че това е невярно. Твърдението на Радев, че сделката е подсигурила необходимите на България количества газ след спирането на доставките от “Газпром”, е невярно — България е спряла да получава газ от Русия през април 2022 г., а договорът с “Боташ” е подписан чак през януари 2023 г. Девет месеца по-късно. Сделката не е спасила нищо — тя е подписана след като кризата е вече преодоляна.
До ден-днешен опитите на България да продава на трети страни газ, доставен чрез договора с “Боташ”, пропадат. Таксите са толкова високи, че няма кой да го купи — проверено в Унгария, Австрия и другаде.
Връзката с Орбан не е само политическа — тя е и енергийна
Тук картинката се затваря по много неудобен начин за Радев. Той говори за “изгонване на олигархията” и “независимост от Русия”. Но:
сключва сделка, която може да пуска руски газ в България под турска етикетка; прави го светкавично и без европейска консултация; задвижва я лично от Истанбул; след това я защитава с фалшиви аргументи.
Орбан правеше точно същото в Унгария — говореше за “национален суверенитет”, докато оставаше единствената страна в ЕС, блокираща санкциите срещу Русия, и поддържаше директна газова зависимост от Москва. Снощи унгарците го накараха да признае “болезнено, но ясно” поражение след 16 години.
Урокът е прост
Когато някой ви обещава да прогони олигарсите, но е подписал сделка, от която България губи по близо половин милион долара на ден без да получава почти нищо, въпросът не е дали вярвате на думите му. Въпросът е дали можете да си позволите да игнорирате делата му.
Унгарците не можаха да си позволят да чакат повече. Мадяр каза пред тълпите: “Тази вечер истината победи лъжата.”
В България тази вечер тепърва предстои.