Профили на електоратите: кой за какво гласува
Проучванията на общественото мнение, изказванията на лидерите и партийните програми позволяват да се очертаят профилите на основните електорати в предстоящите избори. Картината не е еднозначна, но основните мотивации могат да бъдат описани. Понеже всички проучвания показват кои ще са първите три партии, започваме тяхното представяне:
ПП-ДБ
ПП-ДБ разполагат с най-ценностно ориентирания електорат. Ядрото им се съставя от граждани, които държат едновременно на европейската принадлежност на България и на реалната борба с корупцията — и отказват да правят компромис с нито едното. Именно тази последователност е и тяхната сила, и тяхното ограничение: тя привлича убедени поддръжници, но затруднява мобилизирането на по-широка аудитория.
Към тях се присъединяват и хора, които оценяват положително управлението на кабинета “Гюров” и искат неговото продължение. Немаловажна е и групата, която вижда в устойчивостта на ПП-ДБ под институционален натиск — разследвания, отстранявания, предизборни “скандали” — доказателство за политическа почтеност. Кметове на формацията прекараха месеци в ареста по спорни обвинения; самият Гюров беше отстранен от БНБ. За техните избиратели това не е белег на слабост, а потвърждение, че формацията е реална заплаха за статуквото.
Естетическото измерение — различният стил на общуване, дистанцирането от популизма — дава разпознаваемост, особено сред по-млади и по-образовани градски групи. Същевременно обаче то създава дистанция извън големите центрове, което остава стратегически проблем.
ГЕРБ-ДПС
Въпреки формалната самостоятелност, ГЕРБ и ДПС на Пеевски функционират като единен управленски субект — факт, потвърден от всяко правителство след 2017 г. Анализът на техния електорат трябва да отчита именно тази реалност.
Една част от гласоподавателите им са номинално проевропейски настроени хора, за които геополитическата ориентация на България е важна, но я поставят над изискването за почтено управление. Те са готови да толерират системната корупция, стига страната да остане в ЕС и НАТО. Борисов е доказал, че може да балансира между тези очаквания — и за тях това е достатъчно.
Втората, по-голяма група е административната клиентела на двете формации — хора, чиято лоялност е обвързана с пряк личен интерес: позиции, договори, протекции. Тази зависимост се поддържа чрез бюджетни стимули, но и чрез институционален натиск.
Третата група са избиратели без ценностна ориентация, привлечени от образа на Борисов като прагматичен играч. За тях идеологическите противоречия в поведението му не са проблем, а доказателство за политическа гъвкавост.
Към тези групи се прибавят и гласовете, придобити чрез купуване или чрез т.нар. контролиран вот — практики, чието влияние служебното правителство може само частично да ограничи.
“Прогресивна България”
Електоратът на Радев е вътрешно противоречив. Едната му съставна част е русофилски настроена и вижда в него инструмент за политически реванш. Тези гласоподаватели временно потискат открития си евроскептицизъм, но след евентуална победа ще упражняват силен натиск за сближаване с Москва: възстановяване на енергийната зависимост от Русия, ограничаване на помощта за Украйна, отслабване на санкционния режим. Във вътрешен план тази група е враждебно настроена към гражданското общество и проевропейските партии и би подкрепила рестриктивни политики по унгарски или руски образец.
Втората група са антикорупционно настроени граждани, които не поставят под съмнение европейския курс на България, но са разочаровани от темпото на реформите. Те залагат на Радев прагматично — като на алтернатива на ПП-ДБ и като на вероятен победител според социолозите. Рискът за тях е, по всичко личи, че антикорупционната линия за Радев е по-скоро роля, за да изтегли гласове от ППДБ, но реално водеща е само руската линия. Особено след като се видя, че без никакво притеснение поставя руски знамена и снимки с Путин на закриването в Арена 8888. И децата знаят, че Русия е родината на олигархията и е напълно невъзможно проруско правителство да бори корупцията.
Реалните послания
Официалните лозунги рядко казват истината. Ако партиите бяха по-откровени:
“Прогресивна България” би написала: „Демонтираме старата олигархия — монтираме нова!”
ГЕРБ-ДПС работят с неизказан, но разпознаваем лозунг: „По-добре корупция, отколкото геополитически риск.”ДПС-Ново начало го е съкратил до лаконичното: „По-добре корупция.”
ПП-ДБ исторически не се справят добре с комуникацията, но като че ли най-силен беше “Спри безобразията”, защото вярват, че протестите не са били напразно и хората няма да позволят отново подобни безобразия.
Хората гласуват по сложни и понякога противоречиви причини — от реванш и прагматизъм до модни течения и пряка зависимост. Комбинацията от всичко това ще произведе отново сложна парламентарна картина. Въпросът не е просто Изток или Запад, а минало или бъдеще. Отговорът ще дадем всички в неделя.