Бившият министър на финансите и лидер на „Продължаваме промяната” Асен Василев разглоби бюджетната политика на правителството на Борисов и Пеевски в задълбочено интервю за Банкеръ — и картината, която очерта, е тревожна: скрит дефицит, непрозрачни касички и данъчно натоварване, невиждано от времето на Жан Видинов.
Рекорден дълг, непрозрачни получатели
През 2025 г. правителството е взело повече дълг, отколкото кабинетите на ПП за трите кризисни години — 2022, 2023 и 2024 — взети заедно. От около 18 млрд. лв. нов дълг, около половината са отишли не за покриване на дефицита, а в ББР, БЕХ, държавни предприятия и „магазини за хората”. За 2026 г. се планират още 10 млрд. евро — от които 3,5 млрд. за „развитие на предприятия във военната промишленост”.
„Отказват ни информация. Пишем депутатски въпроси и ни се казва: търговска тайна”, заяви Василев категорично.Дефицитът, който се крие
Официалните данни към септември показват дефицит от около 3% — но Василев обяснява защо числото е подвеждащо. В него са включени 500 млн. лв. от авансови данъци на банките, които Евростат няма да признае като приход. Реалният дефицит към септември е вече на 3%, а октомври, ноември и декември са „най-тежките месеци” — тогава идват разплащанията по строителната програма, по-високите пенсии от юли и годишните бонуси. Крайният резултат за годината — по думите на Василев — ще бъде около 6%, не 3%.
Допълнителен фокус за заметане: чрез ББР правителството дава заеми на общини, които не се броят за разход на централно ниво. Дефицитът ще „светне” чак през април, когато дойдат финалните данни от Евростат.
Бюджетът като политически инструмент
Разпределението на разходите разкрива ясна логика, смята Василев. Антикорупционната комисия получава 65% увеличение, после още 52% отгоре — заплатите ѝ фактически се удвояват за девет месеца. ДАНС — 90% ръст за същия период. ВСС — 206% увеличение. За сметка на това лекари, сестри и медицински специалисти чакат 160 млн. лв., които „не се намират”, а Народната библиотека е получила символичен 1%.
„Сектор сигурност ни струва почти два пъти повече от армията с всичките кораби и самолети, които купуваме”, посочи Василев.
Данъчният удар — най-голям от 1996 г.
За първи път от времето на Жан Видинов България се изправя пред толкова мащабно вдигане на данъци. Само увеличението на пенсионните осигуровки ще струва средно 600 лв. годишно на всеки работещ. Парадоксът е, че осигурителната система всъщност се е балансирала сама — броят на осигуряващите се е нараснал с 100-150 хиляди души за три години, а заплатите растат. „Няма никаква нужда да се бърка в джоба на гражданите”, заяви Василев.
Ефектът от данъчния удар ще е двоен: фирмите ще изтеглят печалбите си сега на 5%, вместо да инвестират — и ще спрат да вдигат заплати. „Махнал си стълба инвестиции, махнал си стълба потребление. Откъде точно ще дойде ръст?”
Преразпределението скача към 45% от БВП
По времето на ПП бюджетното преразпределение никога не е надвишавало 40% от БВП — дори в ковидната 2021 г. За 2025 г. числото е вече 43%, а за 2026 г. правителството го планира на 45%. „Единственият начин да си върнат старите кражби е като харчат повече — и бъркат джоба на гражданите”, обобщи Василев.
