Статията е базирана на анализ на Ян Суротчак, публикуван в Атлантическия съвет.
Дни след като унгарците изпратиха Виктор Орбан в политическото небитие, в Брюксел се заражда нова тревога: може ли България да заеме мястото на Унгария като проруски троянски кон в ЕС и НАТО? Именно този въпрос поставя в остър анализ Ян Суротчак от Атлантическия съвет.
Радев — познатият непознат за Запада
Бившият президент Румен Радев, който подаде оставка по-рано тази година, за да се кандидатира за парламента начело на „Прогресивна България”, води в повечето проучвания с около 30%. Ако това се потвърди на вота, той ще е в позиция да състави правителство с по-малки проруски формации.
Западните наблюдатели не забравят досието му. Като президент от 2017 г. насам Радев последователно е осъждал европейските санкции срещу Русия, противопоставял се е на доставките на българско оръжие за Украйна и през 2019 г. е наложил вето на закупуването на 16 изтребителя F-16 от САЩ — вето толкова непопулярно, че парламентът го е отменил. Само преди месец той атакува служебния премиер Андрей Гюров заради подписаното десетгодишно двустранно споразумение за сигурност с Украйна, представяйки го като заплаха за България.
Какво означава „български Орбан” за региона
Според Суротчак правителство начело с Радев би имало незабавни и конкретни последици: край на българските доставки на боеприпаси за Украйна, пренасочване на енергийните потоци от американски към руски маршрути — от северния коридор към „Турски поток”, последния голям газопровод, пренасящ руски газ към Европа.
В по-широк контекст България би могла да наследи ролята на Унгария като основен защитник на руските интереси в ЕС и НАТО. Суротчак признава, че влиянието на Радев първоначално би било по-ограничено от това на Орбан, но добавя, че самата перспектива е достатъчно тревожна — особено след като Брюксел едва е поел дъх от 15-годишното орбановско главоболие.
Всичко зависи от избирателната активност
Анализаторът посочва, че изходът от вота е все още отворен и ще зависи решаващо от избирателната активност. България провежда осмите си избори от ноември 2021 г. насам, а умората от урните е видима — при ниска активност печелят Радев и проруските сили, при висока — проевропейският блок има шанс.
Показателен е декемврийският прецедент: стотици хиляди българи излязоха на протест срещу бюджета за 2026 г. и свалиха правителството. Дали същата гражданска енергия ще се прояви на 19 април — това е въпросът, от чийто отговор зависи не само българската, но и европейската геополитическа картина след вота.
