Параметрите на приетия Закон за държавния бюджет за 2026 г. по всяка вероятност ще се окажат в пряко противоречие с Конституцията. След като държавният глава отказа да наложи вето върху финансовия план, опозиционните партии в Народното събрание и омбудсманът отправиха жалби към Конституционния съд (КС).
Към момента при магистратите вече са постъпили поредица от становища от синдикални организации, фискални органи и водещи правни експерти, като всички те сочат към системни съществени пороци и противоконституционност на ключови текстове от рамката.
Защо Бюджет 2026 е атакуван пред КС?
Основните спорове около конституционосъобразността на Закона за държавния бюджет са концентрирани в няколко основни направление:
1. Заобикаляне на общественото обсъждане и промени в трудовото право
Официално становище от синдиката КТ „Подкрепа“ изразява категорична подкрепа за искането за обявяване на противоконституционност на § 11, т. 1-4 и § 46 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на бюджетния закон. От синдикалната организация изтъкват, че чрез годишния финансов акт държавата се опитва да прокара съществени и трайни изменения в два основни института на трудовото право – изчислението на трудовия стаж и механизма за определяне на минималната работна заплата (МРЗ).
Според КТ „Подкрепа“ тези текстове не са просто технически бюджетни правила, а засягат пряко трудовите права, доходите и жизнения стандарт на гражданите. Внасянето им през ПЗР заобикаля задължителните процедури за тристранно и обществено обсъждане, поради което текстовете следва да бъдат изцяло отхвърлени. Синдикатите допълват, че държавата не посочва принципите, по които занапред ще се изчислява МРЗ, не поставя краен срок за въвеждането на новия механизъм и не осигурява гаранции срещу продължително замразяване на възнагражденията.
2. Експертни и институционални становища
- Проф. Емил Мингов: В становището си до КС експертът подкрепи тезата за порочната практика да се правят трайни промени в Кодекса за труда чрез преходните разпоредби на бюджетния закон. Според него изменението на чл. 355, ал. 2 от КТ нарушава чл. 16 от Конституцията, като отнема законовата гаранция на работниците с непълно работно време и понижава защитата на положения труд. Наред с това липсата на ясен заместващ механизъм за МРЗ нарушава основополагащи принципи на правовата държава.
- Проф. Валери Димитров: В своето становище експертът посочва, че определеният прекомерен бюджетен дефицит от 5,7% нарушава принципа на правовата държава по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Конституцията и затова следва да бъде обявен за противоконституционен.
- Фискален съвет: Констатира пред съда, че бюджетът се отклонява от ключови числови фискални правила, без да са налице установените от закона предпоставки за дерогация.
- Висш съдебен съвет (ВСС): Изразява категорична позиция за противоконституционност в текстовете относно новите правила за трудовия стаж и замразяването на механизма за минималната заплата.
Какви са правните последици, ако КС отмени текстовете?
Конституционният съд вече взе единодушно решение за обединяване на образуваните дела по жалбите срещу Бюджет 2026. Както пояснява юристът Христо Орманджиев, самото сезиране на съда не спира автоматично изпълнението на текущия бюджет.
Ако обаче КС обяви атакуваните текстове за противоконституционни:
- Преустановяване на действието: На основание чл. 151, ал. 2 от Конституцията, спорните параграфи престават да се прилагат три дни след обнародването на решението в „Държавен вестник“.
- Действие занапред: Решението не анулира автоматично вече направените разходи или трансакции, извършени законосъобразно до момента на обнародването.
- Възстановяване на старите правила: Тъй като с отменените ПЗР бяха изменени или отменени по-стари законови разпоредби, с решението на КС се възстановява действието на старите правила в редакцията им преди промяната.
- Задължения за Народното събрание: Парламентът е длъжен в 3-месечен срок от влизането в сила на решението да уреди правните последици, като гласува необходимите корекции или актуализация, за да запълни финансовия и законов вакуум.
Сблъсък в Народното събрание: Как се готви Бюджет 2027?
Въпросът как евентуалното решение на Конституционния съд ще се отрази на държавата стана повод за остър сблъсък по време на блиц контрола в Народното събрание.
Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев отправи въпрос към министър-председателя Румен Радев относно подготвяната рамка за Бюджет 2027. Василев предупреди, че решението на КС, което се очаква в края на септември или началото на октомври, най-вероятно ще отмени спирането на механизма за минималната работна заплата, която е ключова база за макроикономическите изчисления. По думите на Василев проектът трябва да бъде изпратен към европейските институции до 15 октомври, а без ясно очертана МРЗ не може да се състави макрорамка за никое министерство. Той изрази очакване сумата да се изчисли по познатата формула и да бъде заложена на ниво от 690 евро.
Дебатът около бюджетния дефицит:
Румен Радев (Министър-председател):
„Разпоредбите на никой съд не могат да напълнят хазната. Когато станат ясни всички параметри на Бюджет 2027, тогава ще е ясен и размерът на минималната работна заплата. Вървим към консолидация и намаляване на дефицита. В момента се преизчислява реалният дефицит за 2025 г. и той не беше 3%. Данните за по-нисък дефицит към август се дължат на драстичното орязване на безумни харчове, заложени в бюджета.“Асен Василев („Продължаваме промяната“):
„Явно не си говорите с финансовия си министър. По данни на МФ към края на август дефицитът е едва 2,2%. Как при това положение до края на годината той изведнъж ще стане 5,7%, освен ако не планирате масово харчене на пари с Постановления на МС? Досега не сте показали нито една фактура и нито едно наследство. Без да е ясен размерът на минималната работна заплата, няма как да се прави макрорамка – това е основополагащ параметър.“
