Новите данни от международното оценяване на ОИСР – PISA 2025, показващи нивото на функционална грамотност на учениците, отчитат по-лоши показатели за България от тези при предходното изследване отпреди три години. Докато през 2022 г. страната ни не беше последна във всички направления, днес тя е на дъното в ЕС по всеки един от трите показателя.
Драстичен срив във всички показатели
- Природни науки: България отчита резултат от 421 точки – с 10 точки по-малко спрямо 2022 г.
- Четене: Страната ни е на последно място в ЕС с 387 точки – спад с 18 точки спрямо 2022 г.
- Математика: Пълен провал с 405 точки – с 12 точки под резултата от 2022 г.
ОИСР: Най-лошите резултати в историята на изследването
Генералният секретар на ОИСР Матиас Корман заяви, че докато резултатите по природни науки в световен мащаб са сравнително устойчиви, данните по математика и четене са възможно най-лошите, регистрирани някога.
- Екранно време и технологии: Според Корман ковид пандемията не може да бъде обвинявана за срива, тъй като негативната тенденция се наблюдава от години. Основен фактор за спада при четенето (спад с 14 точки в глобален мащаб) е прекомерното екранно време и използването на дигитални технологии за забавление в училище.
- Икономическо отражение: По-слабите умения за функционална грамотност водят до директен спад в бъдещата икономическа продуктивност.
- Социално неравенство: Изследването отчита огромна ножица в постиженията – учениците от заможни градски семейства са постигнали с 85 точки повече от своите връстници от бедни семейства.
Шестте препоръки на ОИСР за справяне с кризата
За обръщане на негативната тенденция Матиас Корман посочи шест задължителни мерки:
- Качествено усвояване: Фокус върху дълбочината на знанията – изучаване на по-малък обем материал, но в дълбочина.
- Разтоварване на учителите: Премахване на административната тежест, за да има повече време за работа с децата.
- Родителска ангажираност: Активно въвличане и подкрепа от страна на родителите в учебния процес.
- Задържане на научния талант: Подкрепа за най-добрите ученици в природните науки, за да не се губи техният потенциал.
- Целево финансиране: Фокусирана финансова и материална помощ за училищата и учениците с най-големи дефицити.
- Внимателно използване на AI: Умерено прилагане на изкуствен интелект в училище. Данните показват, че учениците, използващи редовно AI, показват по-ниски резултати. Училищата трябва да учат децата критично да се съмняват в подадената от AI информация.
Глобалните лидери и контекстът от 2022 г.
Челната петица в света отново е изцяло азиатска: Китай, Сингапур, Тайпе, Япония и Южна Корея. В Европа с най-високи постижения се отличават Естония и Ирландия.
За сравнение, през 2022 г. над 50% от 15-годишните български ученици бяха под критичния минимум на знания и умения (54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки), а делът на отличниците бе едва 1–3%. Тогава България заемаше последно място в ЕС по математика и предпоследно по четене и природни науки.
