Илиян Василев излезе с остър и безпощаден коментар срещу начина, по който задкулисието и неговите говорители използват паметта на убитите в т.нар. „Петроханска спецоперация“. По думите му това, което се разиграва в публичното пространство, отдавна е преминало границите на политиката, журналистиката и правораздаването, превръщайки се в тежък морален колапс.
Подлата стратегия: Убийството на биографията
Според Василев най-отвратителната част от стратегията на сценаристите е разчетът върху пълната беззащитност на мъртвите.
- Без право на отговор: Убитите не могат да заведат дела за клевета, не могат да дават интервюта и не могат да оборят лъжите.
- Етикети без доказателства: Върху тях безпроблемно се лепят най-тежките епитети – наркодилъри, педофили, крадци и престъпници от всякакъв калибър.
- Оправдаване на престъплението: Жертвите биват нарочно демонизирани и превърнати в „чудовища, изпълзяли от Ада“, за да може извършеното срещу тях престъпление да изглежда оправдано в очите на обществото.
„Колко удобно — първо ги убиваш, а после започваш да им пишеш биографията.“„Говорещите глави“ и сребърниците на медийния ефир
Анализаторът подчертава, че липсата на реални доказателства се компенсира с масирано присъствие на платени коментатори в телевизионните ефири. Целта на тези говорители не е да изнесат факти, а да посеят съмнения и да замъглят истината.
„А когато няма доказателства — пускаш „говорещите глави“ да ги произведат в ефир. Не да дадат доказателства, а да всеят съмнения. Всеки техен сребърник си има цена.“Василев определя този процес като повторно убийство – този път не с оръжие, а с думи.
Фалшивото християнство и дръвникът на историята
В края на коментара си Илиян Василев прави тежък паралел между парадирането с религиозна принадлежност и реалните действия на фигурите в медиите и политиката.
- Вярващи по фасада: Повечето участници в тази кампания публично декларират, че са християни, посещават църковни служби и целуват ръка на Патриарха.
- Загуба на състрадание: Те обаче подминават най-важната основа на християнството – състраданието към жертвата, уважението към мъртвия и отказа чуждото страдание да се превръща в евтин политически инструмент.
„Християнството започва точно там, където свършва удобството — със състраданието към жертвата, с уважението към мъртвия и с отказа да превръщаш чуждото страдание в инструмент за политическа употреба. Останалото са няколко сребърника и кървави следи на дръвника на историята.“