България отбелязва 37 години от убийството на Любомира (Ира) – случай, който и днес остава ярък символ за това колко пренебрегвано е насилието срещу жени.
Въпреки десетилетия на обществени протести и периодични реформи, фемицидът и домашното насилие продължават да са хронични и често неглижирани проблеми у нас.
Убийството на Ира през 1989 г. е сред първите случаи, които изваждат темата на дневен ред, но институционалният отговор изостава.
България прие първия си Закон за защита от домашно насилие едва през 2005 г., а и до днес прилагането му е неравномерно, а подкрепата за жертвите – ограничена, особено извън големите градове.
Последните години донесоха серия от нашумели случаи, като нападението в Стара Загора през 2023 г., което предизвика национални протести и нови искания за справедливост.
Въпреки това, НПО и международни наблюдатели продължават да критикуват бавния напредък на законодателните и институционални промени.
Официалната статистика остава непълна, но България редовно е сред страните в ЕС с по-високи нива на фемицид.
В София и още няколко града бяха открити приюти и правни клиники, но достъпът до тях е ограничен, а много жертви продължават да се сблъскват със стигма и липса на защита.
Историята на Ира напомня, че за много българки справедливостта и сигурността все още не са гарантирани.
Докато общественото внимание за кратко се връща към нейната памет, основните проблеми – табу, институционална инерция и липса на политическа воля – остават почти непроменени.
Необходимостта от истинска промяна е по-спешна от всякога.
