Тази вечер улиците на София, Пловдив и Варна отново ще отекнат с познатото искане: оставка на Борислав Сарафов като и.ф. главен прокурор. Това не е просто пореден протест. Това е поредното изригване на дълбоко, хронично разочарование – такова, което далеч надхвърля конкретно име или длъжност. Истинският въпрос не е просто „Защо Сарафов?“, а „Защо българите вече не вярват в справедливостта?“
Нека разкажем историята зад лозунгите, гнева и усещането за предателство, които отново връщат хората на улицата.
Протест срещу системата, не само срещу един човек
Протестът, организиран от Правосъдие за всеки, Студенти против мафията и Активни политики, формално е за легитимността на Сарафов. Но ако чуете скандиранията – „Сарафов вън“, „Пеевски и Борисов вън“, „Фалшив прокурор“ – ще доловите много по-широко обвинение. За мнозина Сарафов не е болестта, а симптомът на съдебна система, пленена от политически и олигархични интереси.
Таймингът не е случаен. Утре се навършва половин година, откакто Сарафов заема поста и.ф. главен прокурор – в открито нарушение на последните промени в Закона за съдебната власт. През последните месеци няколко съдилища вече се произнесоха, че той няма право повече да изпълнява тази длъжност. Въпреки това той остава, защитаван от Висш съдебен съвет, чийто собствен мандат отдавна е изтекъл.
Както каза адвокат Велислав Величков от „Правосъдие за всеки“ на последния протест:
„Човек, който никога не е избиран за главен прокурор, вече 2 години и 7 месеца заема този пост, подчини цялата прокуратура, действа избирателно и изпълнява политически поръчки.“
Велислав Величков
Протестът не е само заради дейността на Сарафов. Той е за отказа на българските институции да спазват собствените си закони – и за усещането, че отново правилата са само за слабите, а не за силните.
Контекст: Какво е Висшият съдебен съвет (ВСС)?
ВСС е органът, който назначава, дисциплинира и освобождава магистрати в България. Мандатът му е фиксиран по закон. Когато изтече, трябва да бъде заменен от нов, демократично избран съвет. На практика настоящият ВСС отдавна е с изтекъл мандат, което засилва обвиненията в институционален плен.
Движението „Операция: Нищожен“
Настоящата протестна вълна носи името Операция: Нищожен – оставка на СарафOFF. Посланието е ясно: властта на Сарафов се възприема като нелегитимна, решенията му – като нищожни. Исканията са прости – незабавна оставка и прозрачен, законосъобразен избор на нов главен прокурор.
Но под юридическите аргументи стои по-дълбока рана. Протестиращите не вярват, че настоящото ръководство на прокуратурата може да гарантира честни избори – нито в съдебната система, нито в парламента. В Пловдив мотото беше „Не сме статисти в прокурорския сериал“. Във Варна протестът беше мълчалив, но посланието беше едно и също: стига вече.
Съдебна система в перманентна криза
Как стигнахме дотук? Корените на кризата са дълбоки. Сарафов стана и.ф. главен прокурор през юни 2023 г., след драматичното отстраняване на Иван Гешев – ход, режисиран от ГЕРБ и ДПС, които дотогава бяха най-големите защитници на Гешев. Този епизод показа доколко прокуратурата е пешка в политическите игри.
Оттогава мандатът на Сарафов е белязан от скандали. Срещу него има поне седем висящи преписки, включително за участие в аферата „Осемте джуджета“ и обвинения в политически натиск върху висши полицейски служители. Въпреки нарастващите доказателства и общественото възмущение, нито едно обвинение не стигна до съд.
ВСС, чиято собствена легитимност е под въпрос, два пъти се опита да потуши спора, като обяви, че шестмесечното ограничение за временно изпълняващия не важи за Сарафов. Юридическите експерти определиха това като обслужващо тълкуване.
Резултатът? Усещане, че законът е безкрайно гъвкав за тези на върха – и безмилостно строг за всички останали.
Защо българите не чувстват справедливост
Това е сърцевината на проблема. Години наред българите гледат как големи скандали – банкови фалити, нагласени обществени поръчки, политически рекет – остават безнаказани. Едни и същи имена се въртят във властта, едни и същи мрежи контролират институциите, една и съща безнаказаност властва.
Сагата „Сарафов“ е просто поредната глава. Когато правилата се огъват, за да остане един човек на поста, когато разследванията потъват в процедурни дупки, когато самият орган, който трябва да гарантира независимостта на съдебната власт, е нелегитимен – как някой да повярва в справедливостта?
Не става дума само за корупция. Става дума за унижение. За ежедневното усещане, че законът се използва като оръжие срещу неудобните и се игнорира за своите. За знанието, че в България справедливостта не е сляпа – тя е избирателна.
Европейски паралели: Когато справедливостта е пленена
България не е сама в тази битка. В цяла Европа страни са преживявали кризи на съдебната независимост. В Румъния масови протести между 2017-2019 г. принудиха правителството да се откаже от опитите да обезсили антикорупционните прокурори. В Полша и Унгария ЕС се намеси, за да защити върховенството на закона от политически плен.
Но има разлика. В Румъния общественият натиск доведе до реална промяна – десетки осъдени на високо ниво, ново поколение прокурори и осезаем спад в усещането за корупция. В България, въпреки години на протести, системата се оказа удивително устойчива на реформи.
Защо? Защото мрежите на властта – политически, икономически и съдебни – са дълбоко преплетени. Смяната на едно лице не сменя системата.
Протест, който е и молба
Утрешният протест не е просто искане за оставка на Сарафов. Той е молба за нещо по-фундаментално: възстановяване на доверието. Доверие, че законът важи за всички. Доверие, че институциите служат на обществото, а не на частни интереси. Доверие, че справедливостта е възможна.
Както каза един протестиращ пред Свободна Европа:
„Не сме статисти в чужд сериал. Искаме да живеем в държава, в която законът значи нещо.“
Протестиращ пред Свободна Европа
Залогът не може да е по-голям. Без справедливост няма демокрация – има само власт на силния над слабия.
