България отчита най-високия коефициент на раждаемост в Европейския съюз за трета поредна година, показват новите данни на Евростат, публикувани на 6 март 2026 г. Общият коефициент на плодовитост у нас достига 1,72 деца на жена през 2024 г., изпреварвайки Франция (1,61) и Словения (1,52), на фона на средно 1,34 за ЕС. Това е сериозен обрат за България, която десетилетия наред беше сред страните с най-ниска раждаемост в Европа.
Средната възраст на българките при първо раждане остава една от най-ниските в ЕС – 26,9 години, при средно 29,9 за съюза. Въпреки лек спад спрямо предходната година, България запазва лидерската си позиция.
Демографите посочват няколко причини за тази тенденция:
- подобрени икономически условия
- леко повишаване на жизнения стандарт
- целенасочени политики в подкрепа на семействата
Експертите обаче предупреждават, че страната продължава да се сблъсква с дългосрочни предизвикателства като висока емиграция и застаряващо население. Последното увеличение на ражданията е важно, но не е достатъчно, за да компенсира десетилетия на демографски срив.
Исторически, България изоставаше от средното за ЕС с коефициент между 1,2 и 1,5 деца на жена през последните 20 години. Днешните стойности са рядък обрат, но все още са под необходимото за естествен прираст ниво от 2,1.
Докладът на Евростат подчертава, че въпреки добрата новина, бъдещето на България зависи от устойчив икономически растеж, подкрепа за младите семейства и политики срещу емиграцията и застаряването. Засега обаче, тригодишната серия на България като лидер по раждаемост в ЕС е статистически лъч светлина в иначе трудната демографска картина.
