На заден план на политическите дебати и медийни анализи, личните истории често дават най-точната представа за характера на един кандидат. В свой емоционален и подробен разказ Георги Иванов Гинчин споделя какъв ученик, студент и човек е кандидатът за президент Андрей Гюров от първо лице.
От Езиковата в Благоевград до Мисури: Без връзки и глезотии
„Познавам го Андрей от дете, и двамата сме ’75-и набор. Учихме в Езиковата гимназия в Благоевград – аз с немски, той с английски. Андрей не беше типичното отличниче, любимец на преподаватели и връзкар. Беше умно момче, но още по-важно – добро, скромно, винаги с усмивка и позитивно“, разказва Гинчин.
Пътищата им се пресичат отново през заветната 1997 г. в Truman State University в Кърксвил, щат Мисури, където и двамата следват икономика:
„През какво сме преминали, само ние си знаем! Никакви глезотии, никакви спонсори или богати родители да плащат, никакви шмекерии. Плащахме двойни такси като международни студенти. Пълна учебна програма и къртовска работа до 60 часа на седмица – без значение дали е уикенд, празник, дали си болен или здрав.
Не можехме да си позволим да отидем на доктор. Спомням си случай с ушна инфекция на Андрей и невъзможността да дадеш хиляди долари за медицински разходи – мой приятел лекар идваше в квартирата ни да ни прегледа. Докато разни първокурсници караха нови коли Lexus и Acura, ние се движехме с колела втора употреба за 5 долара. Андрей никога не се отказа под натиска. Поддържаше пълен отличен успех, стипендия и няколко къртовски работи – отново с усмивка и положителен заряд.“Пълно отличие заради родителите и сблъсъкът с „дявола“ в икономиката
Гинчин подчертава, че амбицията на Гюров никога не е била самоцелна:
„Той не беше типичният зубър или книжен плъх. Веднъж ми спомена, че иска да завърши с пълно отличие не заради самите оценки или числата, а за да направи родителите си горди. Речено-сторено. Завърши по-бързо от всички нас, с пълно отличие, а родителите му бяха сред малцината, за които целият стадион стана на крака с овации по време на официалната дипломация.“Приятелят му припомня и емблематична случка с един от най-строгите и страшни професори в катедрата по икономика:
„Всеки го беше страх от него – едно от ‘чудовищата’ в Economics. Но не и Андрей. Стигна се до задълбочен личен дебат между двамата. Питах го как се осмелява да кръстоса сабя с ‘дявола’, рискувайки оценката, работата и препоръките си за докторантура. Андрей отстояваше позицията си, че неговото решение е правилно, а професорът греши – базирано изцяло на логика и математика, а не на ego. Андрей се оказа прав, а професорът – в грешка. Реакцията и борбата му бяха по-впечатляващи дори от самите му знания.“Кариерата, казармата и човешкият жест
След дипломирането си в САЩ Гюров работи за кратко в Чикаго, след което реализира мечтата си да запише докторат по икономика във Виена, преминавайки през успешна професионална кариера в Австрия и България.
„Андрей винаги е бил търсен заради качествата си за всички свои позиции – минали и сегашни, а не като голямата купа връзкари в България. Понижи нивото на клоуните в политическия ефир с интелект и умения.“Гинчин дава отговор и на опитите за жълти атаки относно военната служба на Гюров:
„Някои хора губят нощен сън заради казармата. Всичко е легално и логично. Докато аз набичих 111 караула, Андрей вече градеше кариера. Не се е ‘спасил’ с адвокати, а с обстоятелства – докато учеше, законът се промени и службата стана професионална. А вие гласувате за президент на България, а не за дневален за 24 часа!“В заключение той описва и лична среща в Банско отпреди години:
„Видял случайно, че сме в България, и ми писа. Намери 5 минути да излезе от залата по време на предизборна кампания, за да дойде, да стиснем ръце и да го запозная с жена ми и децата ми. Знаеше, че от нас гласове не може да получи, но го направи, защото е добър човек. Поздравления, Андрей! Гордеем се с теб, че си кандидат за президент. Пожелавам ти успех!“
