Остарялата практика пациентите да бъдат хоспитализирани за рутинни прегледи и изследвания остава масова в България, въпреки нарастващата критика от медицински специалисти и експерти по здравна политика.
По последни анализи до 30% от всички болнични приеми у нас са за диагностични процедури, които спокойно могат да се извършват амбулаторно.
Тази система, наследство от съветския модел на здравеопазване, се поддържа заради административни правила и финансови стимули, обвързани с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Болниците получават повече средства за престой, което ги мотивира да приемат пациенти без реална нужда и увеличава разходите както за държавата, така и за пациентите.
В резултат легла и медицински персонал често са заети от хора, които не се нуждаят от болнично лечение, а това води до недостиг на ресурси и забавя помощта за истински нуждаещите се.
Д-р Христо Христов, водещ анализатор по здравна политика, настоява за спешни реформи. Той подчертава, че сегашният подход не само прахосва публични средства, но и забавя диагностиката, тъй като пациентите чакат прием вместо да получат бързи амбулаторни услуги.Обсъждат се предложения повечето изследвания да се изнесат извън болниците и да се промени начинът на финансиране от НЗОК според реалната медицинска необходимост, а не административни изисквания.
Въпреки тези призиви, съпротивата сред болничните директори остава силна, тъй като приемите са основен източник на приходи.
Министерството на здравеопазването признава проблема и обяви планове за постепенен преход, но конкретни стъпки и срокове все още липсват.
На фона на недостига на медицински кадри и растящите разходи, експертите предупреждават, че реалната реформа е наложителна, за да се използват ресурсите ефективно и да се подобри грижата за пациентите.
