Сериозно напрежение избухна между държавата и хранително-вкусовия сектор в последния ден от общественото обсъждане на новата методика за определяне на „справедливи стойности“ на основните хранителни продукти. Общо 15 браншови организации изпратиха остро писмо до вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев с искане проектът да бъде изцяло изтеглен или основно преработен.
Според бизнеса предложеният механизъм – вдъхновен от френския модел, но определян от експертите като математически и юридически погрешен – представлява груба административна намеса в свободното пазарно ценообразуване.
Основни критики и притеснения на индустрията
- Неприложимост на формулите и изкривени данни: Методиката използва силно агрегирани данни от Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ), които сливат под общ знаменател коренно различни видове ориз, месо и млечни продукти. Това изкривява реалната стойност на конкретните артикули за крайния потребител.
- Риск за качеството и натиск за евтини стоки: Изискването за деклариране на „цени котва“ (най-ниската цена на пазара) дава нечестно предимство на собствените марки на големите търговски вериги. Според производителите това ще стимулира предлагането на по-евтини, но нискокачествени стоки и ще блокира иновациите. Индустрията настоява за „котва“ да се приема най-потребяваната стока в съответната категория.
- Непрозрачни и недостъпни източници: Изчисленията стъпват върху платени данни на частни анализаторски компании като McKinsey и NielsenIQ. Българските предприятия нямат достъп до тях, което прави абсолютно невъзможна независимата проверка на държавните формули.
- Механично преписване на чужд опит: Копирането на френския модел за „справедлив брутен марж“ игнорира съществените икономически разлики между Франция и България, а грешното прилагане на маржа като надценка върху доставната цена буди пълно недоумение сред икономистите.
Заплаха от скрити ценови тавани и картелизация
Особено тревожен за бизнеса е заложеният праг от 10% отклонение от „справедливата стойност“, който задейства засилено държавно наблюдение. Представителите на индустрията го определят като юридически недопустим опит за налагане на скрит таван на цените.
От друга страна, експертите предупреждават, че предвиденото ежедневно публикуване на детайлни ценови данни може да произведе обратен ефект – да улесни нежелана координация и паралелно ценообразуване между конкурентите или дори да послужи като официален ориентир за изкуствено вдигане на цените.
Браншовите организации са категорични, че проектът трябва да бъде изваден от употреба и преработен единствено въз основа на реални, проверими и прозрачни пазарни данни, за да се предотвратят сериозни трусове на пазара.
