На 6 юли 2023 г. в София се разигра една сцена, която ще и до ден днешен ни кара да се срамуваме далеч отвъд границите на България. В телевизионна среща тогава украинският президент Володимир Зеленски се изправи срещу българския президент Румен Радев заради нежеланието му да подкрепи военната помощ за Украйна. Размяната, заснета и широко разпространена. Срещата се състоя по време на визитата на Зеленски по покана на тогавашния премиер Николай Денков.
Това беше не просто сблъсък на личности. Това беше публично преосмисляне на най-дълбоките геополитически тревоги на България, нейните разделени лоялности и реалната цена на двусмислието във време на война.
Защо този момент беше важен за България и Украйна
Позицията на България по войната в Украйна никога не е била просто въпрос на външна политика. Тя е огледало на неразрешената идентичност на страната: Изток или Запад, НАТО или носталгия, солидарност или самосъхранение. Сблъсъкът между Зеленски и Радев извади тези въпроси наяве, разкривайки не само разлома между президента и проевропейското правителство, но и дълбоките пукнатини в самото българско общество.
Размяната: Не просто думи, а два различни свята
Срещата започна с формалности, но бързо се превърна в остър дебат. Президентът Радев, бивш началник на ВВС с известни проруски симпатии, повтори позицията си:
Няма военно решение. Още и още оръжия няма да решат проблема.
Зеленски, видимо раздразнен, но премерен, отвърна:
Дай Боже да не ви се случи трагедия и да сте на мое място. И ако хората със споделени ценности не помогнат, какво ще направите? Ще кажете ли: Путин, заповядай, вземи българска територия? … Не, вие като истински президент, сигурен съм, няма да допуснете компромис с независимостта си.
Думите на Зеленски разкъсаха дипломатичната мъгла. Той оспори представянето на руската инвазия като „конфликт“, настоявайки, че това е „война за унищожение“. Посланието беше ясно: неутралитетът не е опция, когато става дума за оцеляване. Позиция, която Радев се опитва да налага от началото на войната неуспешно.
Държава на кръстопът: Разделеният отговор на България
Обществената реакция в България беше толкова поляризирана, колкото и самата размяна. Проевропейските гласове, включително премиерът Денков и министърът на отбраната Тодор Тагарев, подкрепиха призива на Зеленски за солидарност. Тагарев заяви:
Това е морален дълг да помогнем на жертвата на агресия. Но това е и в наш стратегически интерес – Украйна да удържи руската агресия и да възстанови суверенитета и териториалната си цялост. Това е ключово за стабилността в Европа – особено за Източна Европа и Черноморския регион.
В същото време поддръжниците на Радев повтаряха предупрежденията му за ескалация и опасността България да бъде „въвлечена във война“. Разделението не беше само политическо, а и поколенческо и емоционално – вкоренено в сложната българска история с Русия, от мита за „освобождението“ през 1878 г. до реалностите на съветската доминация и посткомунистическата зависимост.
Международно сравнение: Как реагираха други държави от ЕС?
България не е сама в борбата си. Словакия и Унгария също имат проруски лидери, които блокират подкрепата на ЕС за Украйна, докато обществата им са разделени от пропаганда и историческа памет. За разлика от тях Румъния – съсед и черноморска държава – зае по-твърда проукраинска позиция, предоставяйки военна помощ и приемайки натовски части. Разликата? По-ясна равносметка с миналото и по-решителна раздяла с руското влияние. Важно е да се отбележи, че въпреки позорната позиция на Радев (както я беше нарекъл Асен Василев), цяла Европа научи за подвига на България по времето на Кирил Петков, която в първите дни на войната буквално спасява Украйна чрез снабдяване с боеприпаси.
Залогът: Сигурност, суверенитет и цената на двусмислието
Защо това е важно? Защото позицията на България не е само символична. Съветските ѝ запаси и отбранителната индустрия са ключови за украинските усилия. Черноморското ѝ крайбрежие е фронтова линия в сблъсъка между НАТО и Русия. А вътрешните ѝ разделения са уязвимост, която Москва с удоволствие експлоатира.
Сблъсъкът между Зеленски и Радев не беше само за оръжията. Ставаше дума за това дали България вижда бъдещето си като част от обединена Европа – или като буферна зона, вечно залагаща на двата коня.
Какво се промени след сблъсъка?
В месеците и годините след това българското правителство продължи да подкрепя Украйна – открито и тайно – въпреки съпротивата на президента. Парламентът прие декларации, потвърждаващи ангажимента на България към НАТО и ЕС, а доставките на военна помощ се увеличиха. Разделението на върха обаче остана, като Радев използваше трибуната си, за да предупреждава срещу „ескалация“ и да призовава за преговори – позиции, все по-несъвместими с правителството и западните съюзници на България.
До 2025 г., когато САЩ под ръководството на Тръмп промениха подхода си към Украйна и Европа беше принудена да „поеме отговорност“, вътрешните противоречия на България станаха още по-видими. Способността на страната да бъде надежден партньор беше поставена под въпрос, дори когато стратегическото ѝ значение нарастваше.
Момент, който още отеква
Видеото, в което Зеленски „размазва“ Радев, остава отправна точка в българския политически дискурс. То се пуска всеки път, когато въпросът за лоялността на България излезе на дневен ред – било в дебати за нови доставки на оръжие, сигурността на Черно море или ролята на руската пропаганда.
Не можеш да подкрепяш Русия и да подкрепяш балансирана позиция, защото Русия иска да унищожи НАТО, иска да унищожи Европа и Европейския съюз – това са техните цели. Разбирате ли ме?
Володимир Зеленски към Румен Радев
Финални мисли
За обикновените българи залогът не е абстрактен. Войната в Украйна донесе инфлация, енергийни шокове и нови тревоги за сигурността. Но тя принуди и преосмисляне на старите митове и новите реалности. Изборът не е само във външната политика – той е за това каква държава иска да бъде България – малката изритана в ъгъла руска сателитна подлога или достойна европейска държава, с която Левски и Ботев биха се гордяли.
