Сутринта на 18 септември 2025 г. българската политическа сцена разигра сцена, която беше едновременно показателна и абсурдна. Делян Пеевски – санкциониран олигарх, медиен магнат и вече съпредседател на ребрандираното ДПС – мина пеша, обграден от охрана, през блокадата на парламента, организирана от опозиционни депутати. Вместо с обичайната си бронирана лимузина, той беше принуден да върви пеша, заобиколен от полиция и освиркващи тълпи, за да обяви последното си обещание: „Ще правя държава с главно Д“.
За много българи фразата „държава с главно Д“ е повече от лозунг. Тя е натоварен символ – който предизвиква едновременно носталгия по реда и страх от авторитаризъм. Но когато я изрича Пеевски, човек, чието име е синоним на „завладяната държава“, иронията не може да бъде пренебрегната.
Кой държи държавата? Истинският залог зад лозунга
Декларацията на Пеевски не дойде във вакуум, а в разгара на противопоставяне. Опозицията от Продължаваме промяната беше блокирала парламентарния паркинг в знак на протест срещу арестите на техни кметове. Полицията, с демонстрация на сила, образува кордон, за да ескортира Пеевски и съюзниците му в сградата. Посланието беше ясно: машината на държавата все още се движи за тези, които знаят как да дърпат лостовете ѝ.
Какво означава да обещаваш „държава с главно Д“ в страна, където държавата често е приватизирана в полза на малцина? Десетилетия наред българските институции бяха изпразвани отвътре – първо от номенклатурата на комунизма, после от олигарсите и политическите им покровители. В този контекст фразата не е зов за справедливост, а предупреждение: държавата ще е силна, но за кого?
Аз ще правя държава с главно Д! Приключихте!,
това каза Делян Пеевски с доста несдържан тон, когато не успя да влезе в парламента
Човекът зад главната буква: Сянката на Пеевски над българската демокрация
За да разберем тежестта на думите на Пеевски, трябва да познаваме историята му. От младши министър, после медиен магнат, възходът му е белязан от противоречия и протести. През 2013 г. назначаването му за шеф на ДАНС предизвика най-големите антиправителствени демонстрации след падането на комунизма. Обществото видя в него олицетворение на „завладяната държава“ – система, в която властта, парите и медиите са концентрирани в ръцете на малцина.
Оттогава Пеевски стана още по-влиятелен. Въпреки санкциите по „Магнитски“ от САЩ и Великобритания за корупция, той остана ключова фигура в българската политика. Влиянието му се простира от съдебната система до медиите, от парламента до полицията. Когато говори за „държава с главно Д“, мнозина чуват не обещание за върховенство на закона, а заплаха от по-натататъшно окопаване. Д като Делян. Мнозина политически анализатори коментираха заканата на Пеевски:
Пеевски е лицето на всичко, което не е наред с българската демокрация: сливането на бизнес, политика и служби за сигурност. Говоренето му за ‘силна държава’ не е за справедливост – а за контрол.
Сигурност за силните, страх за останалите
Събитията на 18 септември бяха показателен пример за контрасти. Докато Пеевски беше ескортиран от фаланга от полицаи и частни гардове, опозиционни депутати и граждани се сблъскаха с блокади и сплашване. Символиката не остана незабелязана от никого: в България сигурността е привилегия, не право.
Това не е ново. Наследството на българските служби за сигурност – първо комунистическата Държавна сигурност (ДС), сега ДАНС и полицията – винаги е било двуостро. Уж натоварени да защитават обществото, твърде често тези институции са служили като инструменти на политическа и икономическа власт. Приемствеността е поразителна: много от днешните властови фигури, включително Пеевски, имат корени или връзки в стария апарат за сигурност.
Добре е всички депутати всеки ден да минават през центъра на София пеша, да се срещат с гражданите спокойно, без охрана, както ние го правим – а не да викат цялата група на „Ново начало“, да се обграждат с охрана и да ги е страх да минат десет метра сами.
Асен Василев, съпредседател на ПП-ДБ, пред журналисти след инцидента
