Журналистическото разследване, осветило тежки спекулации, абсурдни ценообразувания и неработещи механизми при обществените поръчки за националния раков скрининг, се превърна в повод за директен натиск срещу неговия автор. Срещу здравния журналист от „Капитал“ Десислава Николова (на снимката) е заведено дело с иск за 25 000 евро обезщетение. Ищец е проф. Албена Златарева – преподавател в Медицинския университет – Варна и бизнес дама, която лично е консултирала въпросната обществена поръчка.
Разследването: Тестове с до 14 пъти по-високи цени и липсваща техника
Скрининговите програми за рак на дебелото черво и рак на маточната шийка бяха временно спрени, след като разкритията на Николова – по-късно потвърдени и от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) – показаха фрапиращи разминавания в цените на консумативите:
- Рак на дебелото черво: Според доклада на АДФИ договорената единична цена за тест е близо 14 пъти по-скъпа от тази, която заплаща Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
- Рак на маточната шийка: Консумативите за изследване на човешки папилома вирус (HPV) и рисковите генотипи са договорени на цени 1,5 пъти по-високи от обичайните за пазара.
- Липса на оборудване: Поръчката е задействана без осигурени машини за обработка на самите тестове.
- Конфликт в алгоритмите: Алгоритмите за провеждане на скрининга са изготвени от сдружението „Център по европейски здравни политики“ – същото дружество, определено хем да обучава личните лекари, хем след това да събира и обработва крайните резултати.
Публикациите на Николова са стъпили изцяло върху документални доказателства, изявления на официални лица и експертни анализи. Любопитен детайл е, че в исковата си молба проф. Златарева не опровергава изнесените факти, а твърди, че с разкритията се правило „недопустимо внушение“ за нейната отговорност, прехвърляйки я върху Министерството на здравеопазването и Българския лекарски съюз. В същото време обаче Златарева е участвала едновременно и като консултант на поръчката, и като член на съвета, избирал самите тестове.
Репресивната машина: От съдебната зала до НАП
Освен съдебния иск от 25 000 евро, срещу журналистката е задействан и друг лост за натиск. Сигнал, подаден до Националната агенция за приходите (НАП) през април тази година, е провокирал пълна проверка на Десислава Николова.
От приходната агенция са изискали детайлни данни за нейните доходи, движимо и недвижимо имущество, банкови сметки, кредити, ценности, вземания от трети лица и пътувания в чужбина. Ревизията обхваща и цялото ѝ семейство – изискват се документи за издръжката на домакинството, сделки, доходи и пътувания на нейните близки.
Провалът на държавата: Смъртността расте, тестовете изтичат в складовете
Докато разследващите журналисти биват подлагани на институционален тормоз, статистиката за раковите заболявания в България продължава да бъде катастрофална:
- Растяща смъртност: България е сред малкото държави в ЕС, в които смъртността от рак продължава да се покачва, достигайки 242 души на 100 000 население (при намаляваща тенденция за съюза). Онкологичните заболявания са вторият най-голям убиец у нас след сърдечносъдовите.
- Дъното в Европа: Според Индекса за политики на ракови скрининги, България е на 27-мо място от 29 изследвани страни с едва 12% ефективност.
- Нищожен обхват: Едва 4% от рисковото население (50–74 г.) преминава през скрининг за рак на дебелото черво (вторият най-нисък процент в ЕС). Скринингът за рак на гърдата обхваща 35,5% от жените при 65,9% средно за ЕС, а за рак на маточната шийка – 57% при 71% за ЕС.
- Закъсняла диагностика: Ракът у нас масово се открива в 3-ти или 4-ти стадий, когато 5-годишната преживяемост често пада под 10%.
Въпреки заложените мерки в Националния антираков план (2023–2027), масови безплатни скрининги все още няма. Междувременно служебните министри Георги Клисурски и Михаил Околийски обявиха проверки по скандалната поръчка още през февруари, а през май здравният министър Катя Ивкова потвърди, че тръжната процедура е спряна и че доставените тестове изтичат след броени месеци. Планираната от държавата пилотна програма в няколко общини, с която да се спасят поне част от изтичащите реактиви, така и не е стартирала.
