Над 11 часа продължиха среднощните разисквания в пленарната зала по Закона за държавния бюджет за 2026 г., с които народните представители приключиха обсъжданията на текстовете преди решаващото гласуване в петък. Новата финансова рамка, предвидена да влезе в сила от 1 август, залага рекордни приходи и разходи, дефицит от 5,7% (7,2 млрд. евро) и поемането на нов държавен дълг от 10,1 млрд. евро.
Въпреки че управляващите от „Прогресивна България“ обещават недостигът в хазната да се свие до 3% от БВП до 2028 г., опозицията отправи остри критики относно източниците на тези параметри и темповете на консолидация.
Политика и финанси: Остри сблъсъци за дефицита и дълга
Дебатите бързо се превърнаха в поле за политически обвинения:
- Мартин Димитров („Демократична България“): Определи заложения минус като невиждан от средата на 90-те години на миналия век. „Рекорден дефицит — такъв не е имало от времето на Жан Виденов. И такъв дълг никога не е вземан в новата история на България“, изтъкна той.
- Теменужка Петкова (ГЕРБ-СДС): Припомни, че предложеният по-рано от кабинета „Желязков“ бюджет е бил с дефицит от 3%. Тя призова управляващите да се извинят на българските граждани за настоящата финансова рамка, както по-рано беше направено спрямо бизнеса.
- Константин Проданов („Прогресивна България“): Защити решението да не се налага бърз таван върху възнагражденията в бордовете на държавните предприятия. По думите му целта е мярката да се прецизира, за да не се допуснат излишни сътресения, като промяната предстои скоро.
Предложения за разходи: Ваучери, медии и култура
Въпреки острите критики за високия дефицит, повечето отправени искания от народните представители бяха свързани с допълнителни средства:
- Ваучери за храна: Бившият финансов министър Асен Василев („Продължаваме промяната“) предложи необлагаемият праг за ваучерите за храна да скочи от 100 на 150 евро, което по думите му подкрепя както работниците, така и бизнеса.
- Неравнопоставеност при обществените медии: Иво Михайлов (ПП) алармира за двоен стандарт при финансирането. Той подкрепи предвиденото увеличение с 21% за БТА, но попита защо такова се отказва на БНТ и БНР, където вече се усеща напрежение сред техническия и творческия персонал.
- Недофинансирана култура: Йорданка Фандъкова (ГЕРБ-СДС) и Александра Стеркова (ДБ) посочиха, че средствата за културно наследство са съкратени с 557 000 евро спрямо 2025 г., а секторът продължава да получава значително под обещания 1% от БВП.
- Субсидии за вероизповеданията: От ПП се противопоставиха и на идеята държавната подкрепа за вероизповеданията да бъде намалена от 20 лв. на човек до малко над 7 евро.
Критики към проекта изразиха още от ДПС и „Възраждане“. Предвижда се в петък депутатите да преминат към окончателно гласуване на текстовете, за да може рамката да влезе в сила в планирания срок.
