Борбата за проруския вот в България се разгаря с изтичането на срока за регистрация за президентските избори. Осем партии и единадесет инициативни комитета влизат в надпреварата, а познати лица и нови играчи се борят за един и същ електорат, традиционно привлечен от послания в полза на Москва.
Вицепрезидентът Илияна Йотова, вече кандидат за президент, е подкрепена от инициативен комитет с видни личности и агенти на Държавна сигурност. Кампанията ѝ я позиционира като официалния избор за избирателите с носталгия по съветските времена, но тя среща все по-сериозна конкуренция от по-радикални гласове.
Националистическата партия „Възраждане“ с лидер Костадин Костадинов все още не е обявила кандидат, но се очаква да мобилизира твърдия си електорат с антизападни и суверенитетни послания. В същото време ветеранът Волен Сидеров влиза в битката със свой инициативен комитет, с амбиция да си върне влияние сред по-възрастните, селски и протестно настроени избиратели.
В надпреварата се включват и други формации като „Величие“ и „Народна сила“, всяка с акцент върху националния суверенитет и диалога с Русия. Тази фрагментация е част от дългосрочна тенденция: проруският вот, някога монопол на социалистите, днес е разпилян между няколко партии и фигури, всяка със собствена комбинация от носталгия, национализъм и анти-ЕС риторика.
Последните избори показват, че този електорат е предимно възрастен, мъжки и концентриран в по-малките градове и села. Докато Йотова залага на традиционалистите, „Възраждане“ и Сидеров се борят за протестния вот на разочарованите от статуквото. Резултатът е претъпкано поле, в което проруският вот е по-оспорван от всякога.
С началото на кампанията следващите седмици ще покажат дали някой ще успее да обедини този разпилян електорат или разделението ще остане и ще определи изхода от президентската битка.
