Ново разследване отново извади наяве старите, често невидими бариери пред хората с увреждания в софийския градски транспорт. Въпреки години обещания и законови изисквания за достъпност, реалността за мнозина не се е променила: неработещи асансьори, липсващи рампи и непредвидими разписания продължават да превръщат ежедневното придвижване в изпитание.
Последни проучвания показват, че много метростанции в София все още нямат работещи асансьори или достъпни рампи, което оставя хората в инвалидни колички и с ограничена подвижност буквално блокирани. Дори там, където инфраструктурата съществува, честите технически повреди и лошата поддръжка я правят ненадеждна. Експерти от „Метрополитен“ признават, че авариите са чести, а ремонтите се точат с дни и седмици.
Освен физическите пречки, непредвидимостта на разписанията добавя още един слой трудност. За хората с увреждания изпуснат автобус или недостъпен трамвай често означава часове чакане или отказ от пътуване изобщо. По последни данни над 60% от трудоспособните хора с увреждания у нас посочват, че транспортните бариери директно ограничават достъпа им до работа и образование.
Опитите за реформи са бавни и неравномерни. Макар някои общини да получават финансиране за подобряване на достъпността, контролът е слаб. Проверките на Комисията за защита от дискриминация рядко водят до реални промени. България продължава да изостава от европейските стандарти, като над 10 000 деца със специални нужди все още нямат достъп до приобщаващо образование заради недостъпни училища.
Провалите на софийския градски транспорт не са просто технически проблем – това е въпрос на основни права и социално включване. Докато достъпността не стане истински приоритет, хората с увреждания ще останат изключени от пълноценното участие в живота на града.