Позицията на министър-председателя Румен Радев относно поддържането на „добри отношения“ с Ислямска република Иран предизвика остра реакция от страна на Андрей Гюров. Повод за коментара стана изявлението на Радев, че страната ни държи на дипломатическите си връзки с Техеран.
Според Гюров настояването за близки отношения с режим, подложен на международни санкции и обвиняван в потъпкване на човешките права, поставя под въпрос принципите и външнополитическата ориентация на страната.
Основни акценти в позицията на Андрей Гюров
В своя коментар Гюров поставя под съмнение основата, върху която се гради подобна дипломатическа линия:
- Режим, санкции и човешки права: Посочва се, че иранското управление е обект на международни ограничения заради репресиите срещу собствените си граждани и подкрепата за групировки като „Хизбула“, „Хамас“ и хутите.
- Историческа памет и национална сигурност: Припомня се, че за българското общество въпросът за сигурността е изключително чувствителен, особено след терористичния атентат на летище „Сарафово“ в Бургас.
- Принципи на външната политика: Изтъква се необходимостта българската държава ясно да заявява позиция в подкрепа на международното право и демократичните стандарти.
„Многослойната дипломация“ и нейните предели
Според Гюров, макар формалните дипломатически отношения с Иран да са факт, поддържането им не трябва да води до компромис с основни ценности:
„За България би било прилично премиерът ни да сподели поне една дума за международното право, за човешките права или за болезнената чувствителност на сънародниците си към взривяването на хората на летището в Сарафово. „Многослойната дипломация“ все пак има граници и това са границите на абсурда, които не бива да се прекрачват.“
Реакцията отразява продължаващия дебат в българското политическо пространство относно баланса между дипломатическия прагматизъм и твърдата позиция в защита на евроатлантическите ценности и международния правов ред.
