Aмериканската военна операция, довела до свалянето и ареста на венецуелския президент Николас Мадуро, отприщи вълна от геополитически спекулации. На фона на това, че Доналд Тръмп обяви САЩ за отговорни за прехода във Венецуела, а Мадуро се яви в съда в Ню Йорк, за да се обяви за невинен по обвинения в наркотрафик, реакцията на Москва беше бърза и стратегическа.
По данни на редица международни източници Кремъл вече вижда загубата на съюзника си в Каракас като възможност да договори ново споразумение със САЩ за сфери на влияние. Руски официални лица и анализатори твърдят, че Москва се надява фокусът на Тръмп върху Западното полукълбо да доведе до по-голяма толерантност от страна на Вашингтон към руските действия в Украйна.
Идеята за негласна сделка Венецуела за Украйна – отдавна обсъждана в дипломатическите среди – отново излиза на преден план, макар и двете страни публично да отричат формални преговори.
Руски политици, сред които Дмитрий Медведев, заклеймиха намесата на САЩ като незаконна и дестабилизираща. В същото време руските държавни медии и аналитични центрове открито спекулират, че Кремъл може да използва ситуацията, за да търси отстъпки по украинския въпрос, особено предвид сигналите за по-транзакционна външна политика от страна на администрацията на Тръмп.
Украинските власти отхвърлиха идеята за каквато и да е размяна като празни приказки, подчертавайки, че суверенитетът на Украйна не подлежи на договаряне.
Съветът за сигурност на ООН свика извънредно заседание, а генералният секретар изрази дълбока загриженост от употребата на сила и предупреди срещу всякакви задкулисни сделки, които биха застрашили международното право.
Исторически Русия използва ангажимента си във Венецуела като противотежест на американското влияние в Латинска Америка, по същия начин, по който настоява за привилегирована роля в Украйна и постсъветското пространство.
Макар слухове за подобни геополитически сделки да са се появявали и при предишни американски администрации, досега няма потвърдени официални споразумения.
