Илиян Василев – бивш посланик на България в Руската федерация, икономически анализатор и изявен геополитически коментатор – публикува критична позиция, в която поставя под съмнение интегритета и преценката на Илияна Йотова. Повод за коментара е казусът с помилването на осъдения за наркотрафик Огнян Атанасов. Публикуваме анализа на Илиян Василев за рубриката „Мнения“ без съкращения:
Личната преценка като основен критерий за държавен глава
„Темата с помилването на наркодилъра Огнян Атанасов от Илиана Йотова е изключително важна, защото тя може да разкрие в дълбочина мрежи на влияние и зависимости. Но най-вече поставя въпроса за способността ѝ да прави лични преценки — може би най-важната черта за един президент.“„Да припомня: ние избираме държавния глава не защото е красив или има впечатляващи заслуги, а защото вярваме, че той има способността да преценява правилно различни обстоятелства и ситуации и на тази основа да взема правилните решения. Като се абстрахира от зависимости и външни влияния.“Въпросът за 15-годишната присъда и вратичката „България“
„Защо Йотова е помилвала Огнян Атанасов? Става дума за човек с присъда от 15 години затвор — тоест за изключително тежко престъпление, който Йотова освобождава на петата ?! година. А фактът, че е бил заловен в чужбина, поставя случая в същата по-широка категория като казуса с Евелин Банев-Брендо: български граждани, осъдени за тежка наркотрафикантска дейност в чужбина, които получават тежки присъди в чужбина и настояват за излежаването им у нас.“„Според мен Атанасов и Брендо са били свързани със сегашните български служби. Това би се вписало в една стара традиция, при която държавните служби контролират наркотрафика, използвайки хора от самите канали. При социализма ДС е държала наркотрафика под контрол, като не е допускала свободното му разпространение вътре в страната, а е използвала каналите основно за транзит.“Службите, затриването на досиета и президентският печат
„Днес мащабът е съвсем друг. Ако службите действително използват подобни канали, логиката би била да имат хора, които играят на едро и разполагат с достъп до международните мрежи… Ружа Игнатова би могла да бъде пример за подобна хипотеза. Брендо — също. Атанасов — в по-малък мащаб. Защо хора с подобни присъди биха имали интерес да излежат наказанията си именно в България? Защото в България съществува президентската институция, която има правомощие да помилва. Там където съдилищата не могат да помогнат.“„А сега се опитайте да вкарате контекст в искането на ДАНС да може да засекретява и унищожава както и когато си иска ценна информация. Примерно досиета за дейността на хора като Ружа Игнатова, Брендо и Огнян Атанасов. Срещу външния поглед – засекретяване, когато това не е достатъчно – унищожаваме… Но тогава идва фундаменталният въпрос: Кой контролира агентурата, която самите служби използват?“Сянката на Държавна сигурност и паралелната държава
„От години около нея съществуват публични образи и контакти, които пораждат въпроси за отношенията ѝ със старата номенклатурна и силова среда — от снимката с Любен Гоцев до снимките с тамплиерските одежди. Самите снимки, разбира се, не доказват зависимости, но изпращат мощни сигнанали към обществото, че Йотова е част от тази паралелна държава. Която стои зад решенията за помилване на наркодилъри.“„Службите предлагат, президентът помилва? Това е хипотезата, вие преценете доколко може да е вярна. Защото тогава възниква един прост въпрос: как човек с 15-годишна присъда получава помилване, а само няколко години по-късно отново се оказва в полезрението на правоохранителните органи? Просто е. МВР и ДАНС са различни органи. И тогава идва циничният извод: Бизнесът е вечен. Президентите са наши.“Изпитът пред избирателя: Решения зад затворени врати
„Сега Йотова ще започне да обяснява, че в това има политическа атака – какво друго да каже?. Но това не е отговор на въпроса защо точно е взела конкретното решение за помилване и на каква информация се е основавала личната ѝ преценка. Защото президентът има огромна власт именно там, където обществото не може всеки път да вижда цялата информация, с която разполага държавният глава.“„Затова разчитаме на интегритета на човека, който ще изберем за президент, именно защото няма всеки ден да надничаме през рамото му, когато взема такива решения. Питам избирателите ѝ – можете ли да се доверите на личната ѝ преценка? Можете ли да бъдете спокойни, че утре няма да вземе още едно решение зад затворени врати — решение, чиито последици ще разберем едва години по-късно? Защото президентът не се избира само заради това какво говори пред камерите. Избира се заради решенията, които ще взема, когато камерите ги няма.“
