Политическата памет понякога е най-неудобният съюзник в борбата за висшите държавни постове. Когато амбициите пораснат до мащаба на президентския стол, архивните интервюта придобиват особено свеж, почти ироничен оттенък. Случва се така, че собствените ти категорични тези от миналото се завръщат, за да ти напомнят, че сам си си написал най-добрата характеристика защо не ставаш за държавен глава.
През ноември 2021 г. Илияна Йотова бе пределно откровена. Пред медиите тя подреди държавните приоритети с почти военна прецизност: върховният главнокомандващ по историческа традиция трябва да бъде мъж — силен, решителен и с пагони. Негова е задачата да командва армията, да бори мигрантските кризи и да носи тежката отговорност на първото място.
Нейната собствена експертиза? Тя, по собствените ѝ думи, оставаше твърдо в сферата на „европейските политики и социалните ангажименти като ляв човек“. Разпределени така, нещата изглеждаха логични: генералите си гледат строевата подготовка, а вицепрезидентът се грижи за директивите от Брюксел и левите каузи.
„Наследено е у нас, от дълга историческа традиция, че върховният главнокомандващ на армията трябва да бъде мъж… Моят профил е в друга посока – експертиза по европейските политики.“
— Илияна Йотова (ноември, 2021 г.)Политическият лупинг
Днес обаче сюжетът прави забавен лупинг. В устрема си към президентския пост Йотова се изправя пред сериозен стратегически казус:
- Нима онази дълбока историческа традиция за мъжкия профил на главнокомандващия изведнъж се изпари?
- Или европейските политики по социално приобщаване най-сетне са превзели и Генералния щаб?
Истината е, че политическата трансформация от „експерт по брюкселски фондове“ до „Върховен главнокомандващ на въоръжените сили“ звучи като наистина добра шега. Трудно е да си представим как опитът с европейските социални комисии се превежда на езика на военната тактика — освен ако новата стратегия за отбрана не предвижда прихващане на вражески ракети и дронове с резолюции от Страсбург и строева подготовка по европейски програми за солидарност.
Когато сам си чертал границите на собствените си възможности и си обяснявал на цялата държава защо мястото ти е на втора позиция, всяка последваща претенция за върха неизбежно изглежда като комичен опит да облечеш униформа, която сам си обявил, че не ти става.
Но в политиката, изглежда, няма нищо по-устойчиво от забравянето на архивите.
👉 Вижте цялото интервю от 2021 г. тук
