В България въпросът за видеонаблюдението по време на избори е не просто технически детайл — това е бойно поле за доверието в самата демокрация. Докато страната преживява пореден политически трус през 2026 г., призивът за „прозрачни избори“ се превърна в лозунг за партии от целия спектър. Какво е различното този път и ще успеят ли да се намерят 20 000 души, които да спрат милионите за купуване на избори – предстои да разберем.
Ясно е едно: видеонаблюдението не е вълшебно решение. Но то може да възпре грубите злоупотреби в градовете, затова и акциите за набирането на доброволци, които в изборната нощ да следят камерите за нарушения, стават все по-популярни. Дори самият Асен Василев призова хората от комфорта на собствения си дом да бъдат пазители на вота. Повече за тази кампания и как да участвате може да видите тук: https://community.promeni.bg/nehranipraseto
Кратка история: От скандал към наблюдение
Идеята за използване на камери при броенето на гласовете в България не е нова. Тя набира скорост след изборите през 2013 и 2015 г., белязани от обвинения в манипулации, „контролиран вот“ и мистериозни прекъсвания на тока по време на броенето. Общественото възмущение достига връх, след като се появяват видеа с чували с бюлетини, пренасяни в и извън изборни центрове при съмнителни обстоятелства.
В отговор политическите партии започват да предлагат видеонаблюдението като лек срещу изборните измами. Първият законодателен опит идва през 2016 г., когато промени в Изборния кодекс задължават излъчване на живо от секциите по време на броенето. Централната избирателна комисия (ЦИК) получава задачата да го приложи, но бързо се сблъсква с технически и правни пречки: липса на техника, слабо интернет покритие в селата и — най-важното — опасения от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) относно неприкосновеността на избирателите и членовете на комисиите.
Въпреки тези трудности идеята се връща при всеки голям изборен цикъл. През 2021 г., на фона на рекордно ниска активност и дълбоко недоверие, служебното правителство отново обещава „пълна прозрачност“ чрез видеонаблюдение. Както и преди, системата е приложена частично: само малка част от секциите излъчват видео, а повечето не — поради техническа невъзможност или правна неяснота.
Видеонаблюдението и записването на броенето на гласовете ще се приложи за пръв път на предсрочните избори на 2 април 2023. То беше въведено с промените в Изборния кодекс, приети от 48-ото Народно събрание. С тези промени беше премахнато изцяло машинното гласуване и беше въведено ръчно броене на гласовете от машините.
Какво казва законът — и каква е реалността
Действащият Изборен кодекс (към 2026 г.) формално допуска видеонаблюдение при броенето, но само при строги условия: камерите не трябва да записват как гласува отделният човек, а само процеса на броене; записите трябва да се съхраняват сигурно и да се изтриват след определен срок; всички правила за защита на личните данни трябва да се спазват.
На практика тези гаранции създават бюрократичен лабиринт. ЦИК многократно се позовава на „недостатъчно финансиране“ и „липса на технически капацитет“ като причина за ограничено прилагане. Междувременно надзорните органи по личните данни предупреждават, че дори добронамереното наблюдение може да бъде злоупотребено — например за сплашване на комисии или за таргетиране на малцинствени избиратели.
Видеонаблюдението може да повиши прозрачността, но само ако се прилага с пълно зачитане на личните данни и правата на всички участници. Иначе рискува да подкопае доверието, вместо да го изгради.
Комисия за защита на личните данни, април 2025
Работи ли? Доказателства и резултати
Довело ли е видеонаблюдението до намаляване на измамите или до повишаване на доверието в изборите? Доказателствата са най-малкото противоречиви.
- В малкото райони, където е проведен пълен пилот (София и Пловдив през 2023 г.), независими наблюдатели отчитат по-малко процедурни нарушения — но също така отбелязват, че технически проблеми и лоши ъгли често правят записите неизползваеми.
- В селските райони, където най-често има съмнения за „контролиран вот“, видеонаблюдение почти не се прилага поради липса на инфраструктура.
- Общественото мнение остава разделено: проучване на Алфа Рисърч от 2024 г. показва, че 48% от българите подкрепят видеонаблюдението по принцип, но само 27% вярват, че то реално предотвратява измами.
