Парламентът окончателно прие Бюджет 2026: Замразени заплати, нов дълг и по-скъпи винетки

Народното събрание прие окончателно Закона за държавния бюджет за 2026 г. Финансовата рамка бе одобрена със свръхдефицит от 5,7% от БВП (близо 7,2 млрд. евро), което представлява отклонение от Закона за публичните финанси.

Заложеният таван за поемане на нов държавен дълг през тази година достига 10,1 млрд. евро, като в тази сума са включени до 3,26 млрд. евро по европейския инструмент за отбрана SAFE. Според средносрочните прогнози на управляващите от „Прогресивна България“ (ПБ) общият размер на държавния дълг ще достигне 50,5 млрд. евро (35,2% от БВП) до края на 2028 г.

Тъй като България се намира в процедура по свръхдефицит, страната трябва да внесе проекта си за Бюджет 2027 за оценка в Европейската комисия до 15 октомври.

Основни параметри по Консолидираната фискална програма за 2026 г., източник: Министерство на финансите

Доходи и социална политика: Замразяване на формули и автоматизми

Макар от ПБ да обявиха, че бюджетът не отразява напълно собствената им програма и обещаха социален пакет за 2027 г., приетите мерки за настоящата година засягат пряко доходите на редица категории граждани:

Минимална работна заплата: Формулата за нейното изчисляване се отменя за 2026 г. Заплатата остава замразена на 620,20 евро до приемането на нов механизъм. Текстът бе подкрепен от ПБ и „Демократична България“, докато от ГЕРБ гласуваха „против“, а от „Продължаваме промяната“ настояваха първо да се гласува новата формула.
Заплати в публичния сектор: Автоматичното увеличение на възнагражденията за учители, преподаватели във висшите училища, военни и полицаи се спира за 2026 г.
Ограничения за бонуси: Министри, заместник-министри и ръководители на държавни агенции няма да получават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати.
Данъчни облекчения за деца: Запазва се досегашният размер от 306,78 евро на дете, като бе отхвърлено предложението на ПП за удвояването му.
Стипендии: Исканията за увеличение на минималните ученически стипендии (които остават на ниво от 10 евро, определено през 1999 г.) бяха отхвърлени.

Данъци, такси и бизнеси: Какво се променя от 1 август?

Винетки и акцизи: От 1 август винетните такси поскъпват с 30%. Увеличава се и акцизът върху цигарите.
Хазартен сектор: Депутатите отхвърлиха пълната забрана за реклама на хазарт, както и предложението за повишаване на таксата върху хазартната дейност с 50%. Въвежда се обаче 10% облагане и лицензионен режим за комисионите на т.нар. афилиейт оператори.
Трудов стаж: За работещите на 4-часов трудов договор стажът вече ще се изчислява стриктно на база реално отработени часове.

Образование, общини и закриване на институции

Съкращения в образованието: Делът на разходите за образование намалява от 4,8% на 4,5% от БВП, с тенденция да спадне до 3,8% до 2028 г. Бившият просветен министър Красимир Вълчев (ГЕРБ) определи това като нарушаване на ключов политически консенсус.
Промяна при общинските проекти: Премахва се т.нар. „приложение 3“ за общинската инвестиционна програма. Преценката за това кои местни проекти да получат финансиране се прехвърля отново към регионалния министър.
Комисия по досиетата: До 15 септември трябва да бъдат подготвени законови промени за закриването ѝ и прехвърлянето на архива ѝ към Държавна агенция „Архиви“. В отговор на критики от ДБ, служебният премиер Гълъб Донев увери, че предвидените проверки на новите управленски кадри няма да отпаднат.

Политически реакции и искане за вето

По-малко от два часа след финалното гласуване от „Продължаваме промяната“ обявиха началото на гражданска петиция до президента Илияна Йотова с настояване за налагане на вето върху Закона за държавния бюджет за 2026 г., като основен аргумент за искането е липсата на достатъчно социални защитни мерки.