Отхвърлени: Кои предложения на опозицията не влизат в бюджета?

Не е било предвидено държавният бюджет на България за 2026 г., прокаран през парламента от финансовия министър Гълъб Донев, да бъде спокойно събитие. С рекорден дефицит от 5,7% и правителство, което обещава „реализъм и отговорност“, предложенията на опозицията бяха обречени на труден път. Но мащабът и скоростта, с които техните поправки бяха отхвърлени – след над 12 часа разгорещени дебати в комисия – разказват по-дълбока история за властта, приоритетите и трайното изключване на гласовете на несъгласието от българското бюджетиране.

Какво поиска опозицията – и какво беше отхвърлено

Предложенията на опозицията, близо 70 на брой, внесени между първо и второ четене, обхващаха целия спектър – от социална политика до институционални реформи. Ето най-значимите, които бяха отхвърлени:

Кои предложения на опозицията не бяха приети в Бюджет 2026 на Гълъб Донев?

Повишаване на социалната подкрепа: Множество опозиционни партии, включително ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“ (ПП), настояваха за по-високи данъчни облекчения за деца и разширени семейни помощи. Аргументът им: в година на инфлация и икономическа несигурност семействата имат нужда от повече директна подкрепа. Отговорът на управляващите беше категоричен – тези мерки ще се обсъждат „догодина“, не сега.
Запазване на Комисията по досиетата: Предложенията за запазване на Комисията по досиетата като самостоятелен орган бяха отхвърлени. Вместо това функциите ѝ ще бъдат поети от Държавна агенция „Архиви“ – ход, който според критиците отслабва прозрачността и историческата отговорност.
Промени в Кодекса на труда: Опозиционни депутати възразиха срещу въвеждането на почасово изчисляване на трудовия стаж чрез преходни разпоредби в Закона за бюджета. Според тях това ще намали наполовина годишния отпуск за работещите на непълно работно време – често студенти, майки, хора с увреждания. Управляващите настояха, че реформата ще ограничи злоупотребите и ще въведе справедливост, но отказаха да я извадят от бюджетния пакет.
Субсидии за вероизповеданията: Предложенията да не се намалява държавната субсидия за вероизповеданията – от 20 лева на 7,7 евро на вярващ – бяха отхвърлени. Управляващите се позоваха на бюджетни ограничения, въпреки предупрежденията на опозицията, че това ще застраши функционирането им.
Таван на заплатите в администрацията: Поправките за ограничаване на брутните заплати на държавните служители до нивото на заплатата на министър, както и за ограничаване на бонусите над 20% от основната заплата, също бяха отхвърлени. Управляващите заявиха, че подобни тавани са произволни и могат да навредят на функционирането на администрацията.
Други социални мерки: Предложенията за незабавно увеличение на социалните помощи, обезщетенията за безработица и целева подкрепа за уязвими групи бяха системно отхвърляни, като мнозинството обеща да се върне към тях в бюджета за 2027 г.

Контекст: Какво означава „второ четене“? В България държавният бюджет се обсъжда и изменя на два основни етапа: първо четене (общи принципи и рамка) и второ четене (детайлни текстове и поправки). Съществените промени се случват между тези четения – но само ако мнозинството го позволи.

Кой печели, кой губи: Реалният ефект от отхвърлените предложения

Аргументът на управляващите е, че фискалната дисциплина трябва да е на първо място и че България не може да си позволи разширяване на социалните разходи или институционалните бюджети в година на висок дефицит и предстоящ европейски контрол. Но за мнозина отхвърлянето на опозиционните предложения не е просто въпрос на числа – а на това чии нужди са приоритет.

„Когато става дума за реална подкрепа за семействата или прозрачност, изведнъж няма нито пари, нито политическа воля.“
Асен Василев

За семействата посланието е ясно: изчакайте още една година. За гражданското общество – поглъщането на Комисията по досиетата е сигнал за отстъпление от сблъсъка с комунистическото минало. За почасово заетите и уязвимите – обещанието за „бъдещи реформи“ звучи кухо.

Кои предложения на опозицията не бяха приети в Бюджет 2026 на Гълъб Донев?

Познат сценарий: Как българските бюджети винаги маргинализират опозицията

Бюджетната драма тази година не е изключение. От 2000 г. насам българските правителства – без значение от цвета – рутинно отхвърлят опозиционни поправки, особено тези за повече социални разходи, прогресивно облагане или антикорупционни мерки. Оправданието винаги е едно и също: фискална стабилност, европейски правила или „не е моментът“.

Но последствията са реални. Историята показва, че системното изключване на опозицията води до поляризация, протестен вот и възход на популистки партии. Подходът „всичко за победителя“ оставя много българи с усещането, че гласът им не се чува, освен ако не съвпада с този на управляващите.

Числата зад дебата

Вид предложение	Основни вносители	Отговор на правителството	Резултат
По-високи данъчни облекчения за деца	ГЕРБ, ПП	„Догодина, не сега“	Отхвърлено
Запазване на Комисията по досиетата	ГЕРБ, ДБ	„Архив, не закриване“	Отхвърлено
Спиране на почасовата трудова реформа	ГЕРБ, ПП, ДБ	„Необходимо за справедливост“	Отхвърлено
Запазване на субсидиите за вероизповедания	ПП, ДПС	„Бюджетни ограничения“	Отхвърлено
Таван на заплатите в администрацията	ПП, ДБ	„Произволно, неефективно“	Отхвърлено
Повишаване на социалните помощи/обезщетения	Множество	„Бюджет 2027“	Отхвърлено

Защо това има значение: Доверие, отчетност и цената на изключването

Отхвърлянето на опозиционните предложения не е просто технически детайл – това е сигнал как се упражнява властта в България. Когато мнозинството отказва да се ангажира с алтернативни идеи, това задълбочава общественото недоверие и ерозира институциите. Обещанието „догодина ще е различно“ българите са го чували твърде много пъти.

„Ако този бюджет мине в този вид, прогресът на България ще прилича на стагнацията от средата на 90-те. Повтаряме грешките на миналото, вместо да се учим от тях.“
Теменужка Петкова

Правителството настоява, че бюджет 2026 е за „показване на реалното състояние на публичните финанси“ и подготовка за по-амбициозни реформи през 2027 г. Но за мнозина това звучи като познато отлагане – което рискува да остави най-уязвимите отново на заден план.