Вторият ден от пленарните дебати по Закона за държавния бюджет за 2026 г. премина под знака на остри спорове между управляващите от „Прогресивна България“ (ПБ) и опозиционните партии. В основна ябълка на раздора се превърна внесеното между първо и второ четене предложение за почасово изчисляване на трудовия стаж.
Въпреки разгорещените дискусии по десетки параграфи, народните представители решиха да изслушат всички аргументи в четвъртък, а гласуването на текстовете да се състои в петък.
Промяната в Кодекса на труда: Какво се предвижда?
Предложените от ПБ корекции в преходните и заключителните разпоредби променят начина, по който се зачита трудовият стаж:
- Пълен работен ден: За един ден трудов стаж ще се признава само времето, в което е изработено пълното законоуставедено работно време.
- Непълно работно време: При работа на частичен работен ден стажът ще се изчислява пропорционално.
- Годишно натрупване: За една година стаж ще се зачитат натрупани 12 месеца признат такъв.
- Няколко договора: При повече от едно трудово правоотношение стажът ще се изчислява за всяко от тях поотделно.
След сериозен натиск от опозицията и по предложение на лидера на „Продължаваме промяната“ (ПП) Асен Василев, бюджетната комисия се съгласи промените да влязат в сила от 1 януари 2027 г., а не от 1 септември 2026 г. Дотогава ще важи досегашният ред.
Офанзива от опозицията: От „недомислица“ до нов тормоз за бизнеса
Бившият финансов министър Асен Василев определи готвените промени в трудовото законодателство като „лоша новина“ и „недомислица“:
„Ако един човек на пълен работен ден отсъства за един час, този ден не му се признава. Ако един ден не се признае, месецът не се признава, ако месецът не се признае — годината не се признава. Това е записано в текущия проект.“
Василев призова за цялостно отхвърляне на текстовете и тяхното прецизиране заедно с бизнес средите. Освен стажа, той разкритикува още три ключови момента:
- Запор на касовите наличности: Определен от него като „мярка за тормоз, а не за събираемост“.
- Парадоксът с тол таксите: Бюджетът залага 24,6 млн. евро приходи от по-високи тол такси, а в същото време предвижда 50 млн. евро компенсации за превозвачите.
- Липса на енергийни компенсации: Предупреди за липса на защитен механизъм за бизнеса при нов скок на цената на тока.
Към критиките се присъединиха и от други опозиционни групи:
- Георг Георгиев (ГЕРБ) алармира за съкращения в бюджета на МВнР, които по думите му орязват с близо 20% доходите на дипломатите заради отнемането на ДМС. Той припомни, че предложението му за отпускане на допълнителни 6,178 млн. евро за възнаграждения е било отхвърлено.
- Надежда Йорданова („Демократична България“) обяви, че ДБ няма да подкрепи бюджета в частта за съдебната власт, където е заложен ръст от 7,66% при прогнозиран икономически растеж от 2,66%, без това да гарантира по-качествено правосъдие.
Позицията на управляващите: Подзаконовата уредба ще изчисти казусите
От „Прогресивна България“ категорично отхвърлиха обвиненията, че ощетяват работещите. Стефан Белчев (ПБ) нарече „профански“ разсъжденията, че закъснение от един час ще коства целия ден стаж.
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов (ПБ) разясни целта на промяната:
„Дали 4 плюс 4 е равно на 8 — това се урежда с наредба. Ако възникне казус, той ще бъде изчистен там, за да няма ощетени. Промяната засяга основно хора, работещи между 4 и 7 часа дневно в хотелиерството, ресторантьорството, строителството и преработвателната промишленост.“
Проданов допълни още, че:
- За превозвачите: Помощта е свързана с европейски директиви, а тол таксите се събират в голяма степен и от чуждестранния транзитен трафик.
- За енергийните компенсации: Защитни механизми съществуват в удължителния закон и чрез нотифицираната помощ за енергоемките предприятия.
- За касовите наличности: Милен Трифонов (ПБ) изтъкна, че мярката за запор ще се прилага стриктно и единствено срещу недобросъвестни платци.
