Когато отсъствието говори по-силно от думите
Снощи, докато стотици се събраха пред Висшия съдебен съвет с искане за отстраняването на Борислав Сарафов от поста и.ф. главен прокурор, едно отсъствие не можеше да бъде пренебрегнато. Румен Радев – бивш президент и вече открит политически играч – не се появи. Това не беше просто пропуснат медиен кадър. Това бе момент, който кристализира противоречията в новия политически пейзаж на България и повдигна спешни въпроси: кой наистина е готов да се изправи срещу кризата в правосъдието?
Контекст: Какъв е казусът „Сарафов“?
Борислав Сарафов е и.ф. главен прокурор от отстраняването на Иван Гешев през 2023 г. По закон мандатът му трябваше да е временен – максимум шест месеца. Но с изтеклия мандат на ВСС и липсата на нов избор, Сарафов остана на поста, прави ключови назначения и консолидира власт. Множество съдебни решения поставиха под въпрос легитимността му, но самият ВСС – също с изтекъл мандат – го брани. Това се превърна в символ на хроничната неспособност на България да реформира съдебната си система – проблем, който държи страната на дъното на европейските класации по върховенство на закона и независимост на съдебната власт.
Призив без отговор: Политическото предизвикателство към Радев
В дните преди протеста лидерите на „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ) публично призоваха Радев да се присъедини към демонстрацията. Асен Василев, председател на ПП, беше категоричен:
Нека Радев да покаже, че и с действия, а не само с думи, ще се бори срещу Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Асен Василев, 23 февруари 2026 (източник)
Посланието беше ясно: ако Радев иска да бъде възприеман като истинска алтернатива на статуквото, трябва да застане до гражданите, които искат справедливост – не само да коментира отстрани.
Докато тълпата скандираше за съдебна реформа, Радев отсъстваше. Мълчанието му не остана незабелязано – то стана повод за остри въпроси и мемета в социалните мрежи. За човек, изградил политическия си образ като „глас на народа“, това бе удар по имиджа.
Защо Радев не дойде? Калкулацията на новия политически играч
Решението на Радев да не се появи на протеста не е просто въпрос на личен избор. Това е премерен ход, продиктуван от реалностите на разпокъсаното политическо поле.
Първо, Радев вече не е неутрален президент. След като подаде оставка, за да стартира собствен политически проект, той е директен конкурент както на реформаторския блок (ПП-ДБ), така и на старите партиите (ГЕРБ, ДПС). Всяка публична поява се преценява внимателно – може да отблъсне или привлече ключови избиратели. Или бъдещи коалиционни партньори.
Второ, електоратът на Радев е сложен. Макар да се позиционира като противник на Борисов и Пеевски, той разчита и на гласове, скептични към „градската либерална“ кауза – хора, които гледат с подозрение на уличните протести и възприемат съдебната реформа като елитарна битка.
Трето, въпросът е и за бъдещи коалиции. С наближаващите избори и социологически прогнози, даващи на новата формация на Радев преднина от 10-14% пред ГЕРБ, всяко действие се следи за коалиционни сигнали. Присъствието му би значело затваряне на валенцията за евнтуално управленско мнозинство с ГЕРБ и ДПС в следващия парламент.
Истинската цена на мълчанието
За ПП-ДБ отсъствието на Радев е подарък. Така те остават позиционирани като единствената реална опозиция на статуквото, докато Радев изглежда като опортюнист, който не поема рискове. За ГЕРБ и ДПС това е облекчение: протестът остава в рамките на „градската“ публика, без по-широка легитимност, която би донесло присъствието на Радев, и разбира се се възприема като оставяне на отворена врата към тях.
Но за обикновените граждани цената е по-висока. Продължаващата криза около Сарафов не е просто юридически казус – това е тест дали България някога ще прекъсне цикъла на безнаказаност, който бележи прехода. Когато дори новите политически лидери се колебаят да застанат на ключови моменти, посланието е ясно: системата все още е по-силна от претендентите.
Исторически паралели: Когато отсъствието се превръща в съучастие
България вече е гледала този филм. През 2013 г., когато избухнаха масови протести срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, много политици изчакваха да видят накъде ще духне вятърът. Резултатът беше парализа – и затвърждаване на същите мрежи, срещу които протестиращите се бореха.
Днес залогът не е по-малък. Сагата „Сарафов“ не е просто за един човек, а за това дали политическата класа – стара и нова – ще се изправи срещу дълбоките корени на държавния захват.
