Здравният сектор в България беше разтърсен от силни критики от страна на бизнес организации, пациентски групи и фармацевтични експерти, след като Министерството на здравеопазването (МЗ) обяви планове да абсорбира Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата (НСЦРЛП) в собствената си структура.
Водещи фармакоикономисти определиха хода като връщане 13 години назад и повдигнаха въпроси относно капацитета на министерството да определя самостоятелно цени и да оценява нови терапии.
Представители на индустрията и пациентски организации предупреждават, че реформата крие риск от хаос, забавяния и загуба на експертиза в и без това напрегнатата система за ценообразуване и реимбурсиране на лекарства.
По думите на проф. Генка Петрова, експерт по лекарствена политика, дирекцията в МЗ няма нужния технически и аналитичен ресурс да поеме сложния процес на оценка на здравни технологии и определяне на цени, преди това управляван от НСЦРЛП.
Пациентски асоциации също изразиха тревога, че реформата може да застраши достъпа до животоспасяващи и скъпоструващи терапии, особено за хронично болни и трансплантирани пациенти.
Те подчертават, че предложените промени противоречат на европейските регламенти за оценка на здравни технологии и застрашават прозрачността и предвидимостта в системата.
Министерството на здравеопазването, с министър Катя Ивкова начело, отрече обвиненията за чистка и настоява, че реформата цели да укрепи административния капацитет.
Ивкова обеща обществено обсъждане и покани заинтересованите страни да представят своите позиции по проектозакона.
Исторически системата за ценообразуване и реимбурсиране на лекарства в България страда от ограничен капацитет, липса на прозрачност и чести изтегляния на медикаменти от пазара заради регулаторни и ценови натиски.
Предишни опити за централизация или реформа често са водили до спорове и опасения за достъпа и ефективността.
Докато дебатът се разгаря, бъдещето на лекарствената регулация у нас остава неясно, а експерти и пациентски организации настояват правителството да преосмисли подхода си и да постави на първо място експертизата, прозрачността и достъпа на пациентите.
