Когато Русия и Иран подписват ново всеобхватно стратегическо партньорство през 2025 г., това предизвика сериозни притеснения. За България тези две сили – едната бивш имперски господар, другата регионален дестабилизатор – оформят правилата на играта в енергетиката, сигурността и информационното пространство. Благодарение на войната в Украйна и кабинетът на Кирил Петков, България намали драстично енергийната си независимост от Русия – акт, немислим до преди 2020. За съжаление последният кабинет на Росен Желязков бе ангажиран с това да подписва международни договори без санкция на НС, да поставя на важни постове като в Лукойл приближени до НН (все още да се чете като Ново Начало, а не Нашият Народ), вместо да продължи политиката за енергийна независимост и сигурност на държавата ни. И ето, че сметките за ток казват повече от всичко.
Но да не се отплесваме, по-долу очертавам десетте най-важни неща, които Русия и Иран имат общо – и защо всеки българин трябва да се интересува. Ако не за политиката, то за парите и свободите си.
1. Оцелели под санкции: паралелни икономики, паралелни тактики
Русия и Иран прекараха години под тежки западни санкции – първите, защото започнаха война срещу невинен народ, вторите защото изграждат атомна бомба, въпреки, че обещаха да не го правят. И двете водени от болна нужда за власт. Отговорът им? Изграждане на паралелни финансови системи, търговия в национални валути и бартерни сделки, за да заобиколят долара и еврото. Новият договор от 2025 г. изрично ги обвързва да установят модерна, независима платежна инфраструктура, свободна от намеса на трети страни. За България това означава, че глобалният санкционен режим – създаден да изолира агресорите – е изправен пред нарастваща пробойна. А както знаем, тук пробитите институции, все още подвластни на стари ДС агенти, са готови да слугуват на всеки, който си плаща. Лично и само на тях.
Ако едностранни принудителни мерки бъдат наложени от трета страна на една от договарящите страни, двете страни ще предприемат практически стъпки за намаляване на рисковете и минимизиране на преките и косвените ефекти върху взаимните си икономически отношения.Договор за всеобхватно стратегическо партньорство между Иран и Русия, 2025
2. Енергийни гиганти – и енергийни манипулатори
Русия и Иран заедно контролират близо една трета от световните доказани запаси на природен газ и са големи износители на петрол. И двете страни използват енергията като политическо оръжие: Русия с прекъсвания на доставките на газ към Европа, Иран със заплахи за затваряне на Ормузкия проток. И тук е моментът да напомним, че единствената причина България да не изпадна в енергийна криза и да не плаща сметки до небесата като сега се наричат Кирил Петков и Асен Василев – първият направи и невъзможното, за да отпуши гръцката връзка за азерски газ, а вторият включи в бюджета таван на ток и компенсации. И да, ПП далеч не са идеални и безгрешни, но войната в Иран и паниката, която настана за цената на горивата, прави много по-лесно и видимо тяхното далновидно политическо решение тогава.
Включително и дерогацията за Лукойл.
3. Военно сътрудничество и сътрудничество в областта на сигурността: от Сирия до Черно море
Партньорството между Русия и Иран се изкова на бойните полета в Сирия, където и двете подкрепяха диктаторския режим на Башар Асад. Днес военното им сътрудничество включва обмен на разузнавателна информация, съвместни учения и оръжейни трансфери – включително ирански дронове, използвани от Русия в Украйна. Договорът от 2025 г. формализира взаимната подкрепа при военна агресия. Тук е моментът да се запитаме, дали ако не бяхме държава-член на НАТО, щяхме да спим толкова спокойно? Отговорът е Кипър. И да, Кипър не е член на НАТО.
4. Дезинформация и медийна война
И двата режима са майстори на информационната манипулация. Новият договор открито призовава координирани кампании за подкопаване на западното единство, разпространение на конспиративни теории и засилване на анти-ЕС и антинатовски наративи – включително в България. Руски и ирански медии, често повтаряни от местни проксита, се насочват към българската публика с истории, създадени да посеят недоверие към демократичните институции. Това влияе пряко на изборния процес в България и на подкрепата за проруски партии, които открито рекламират принципи на диктаторските държави – като Възраждане и ИТН с техните предложения за “чужди агенти” и “медийна цензура”.
5. Ядрени амбиции и технологичен трансфер
Русия построи иранската АЕЦ Бушер и продължава да подкрепя гражданската ядрена програма на Иран, но всички знаят, че тази програма отдавна не е само гражданска. И въпреки това, Русия подкрепя Иран в стремежа и да построи ядрено оръжие. Договорът от 2025 г. поема ангажимент за дългосрочни и взаимноизгодни отношения за изпълнение на съвместни проекти за използване на ядрената енергия. Сега е моментът всички поддръжници на АЕЦ Белене да си дадат сметка, какво всъщност искаше да построи Руската държава у нас. И то с български пари. Много български пари.
6. Антизападна ос: споделена визия за световния ред
Москва и Техеран се възприемат като лидери на нов многополюсен свят, противопоставен на западното господство. Тяхната реторика и действия – в ООН, Каспийско море или Близкия изток – целят да отслабят влиянието на ЕС и НАТО. Един от инструментите за влияние от вътре е инсталирането на “троянски коне” вътре в ЕС и НАТО. За такъв се смята Орбан – неговата политика срещу ЕС вътре в ЕС е пример за изпълнение на руската стратегия. Сега, когато Орбан губи изборите в Унгария, много анализатори аргументирано твърдят, че Радев е новият Орбан – този, който зад фасадата на “балансирана” политика, ще бламира важни решения на ЕС и ще блокира прогреса и единството.
7. Прокси мрежи и хибридни заплахи
Русия и Иран се отличават в използването на проксита – милиции, хакери, политически партии – за прокарване на интересите си. В Сирия, Ливан, Украйна и другаде те показаха как хибридната война може да дестабилизира цели региони. България, с история на руско влияние от преди Освобождението, живеем във война на практика от векове. Да не летят бомби и не свистят оръжия, но информационната война на нашата територия не е спирала. А днес, от кибератаки срещу държавни институции до финансиране на екстремистки групи – инструментите, усъвършенствани от Москва и Техеран, вече присъстват на Балканите.
8. Сигурност в Каспийско и Черно море: изключване на Запада
Договорът от 2025 г. изрично се противопоставя на участието на трети страни, особено западни, в Каспийския регион. Русия и Иран искат да държат НАТО и ЕС далеч от своето непосредствено обкръжение – било то Каспийско или Черно море. За България това означава, че усилията за укрепване на регионалната сигурност (например съвместни патрули в Черно море) ще срещнат координирана съпротива. Рискът не е само от военен характер – става въпрос и за възможността да се поддържат отворени търговски маршрути и да се предотврати контрабанда или заобикаляне на санкции.
9. Икономическа диверсификация – но не за всички
Въпреки че и двете страни говорят за икономически суверенитет, моделът им е на държавно контролирани монополи, олигархични мрежи и селективна отвореност. Руските и иранските инвестиции в България – в енергетика, недвижими имоти или логистика – често са обвързани с условия. Рискът е българският бизнес да попадне в непрозрачни сделки, да бъде подложен на политически натиск или дори вторични санкции. Бдителността и прозрачността са единствените противодействия.
10. Балканският тест: влияние, нестабилност и възможности
Русия и Иран виждат Балканите като тестова площадка за по-широките си стратегии. Московските исторически мрежи в България, Сърбия и Северна Македония вече се допълват от иранска дипломация и икономически действия. И двете страни експлоатират местни недоволства, подхранват антизападни настроения и предлагат алтернативни партньорства. За България предизвикателството е да не бъде въвлечена в тяхната орбита – не чрез конфронтация, а чрез изграждане на устойчиви институции, прозрачно управление и истинска европейска солидарност.
