Апелативният съд в Пловдив за пореден път потвърди, че Борислав Сарафов няма правомощия да действа като главен прокурор на България. Съдът остави без разглеждане искане за възобновяване на дело, подписано от Сарафов, с мотив липса на процесуална легитимация след 21 юли 2025 г. Производството беше прекратено.
Това не е първият случай, в който български съд отказва да признае правомощията на Сарафов като главен прокурор. Проблемът произтича от самото му назначаване: през есента на 2024 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) го номинира като единствен кандидат, въпреки че мандатът на самия ВСС вече беше изтекъл. Ходът беше остро критикуван от юристи и граждански организации, които поставиха под съмнение легитимността както на действията на ВСС, така и на статута на Сарафов.
Правната несигурност се задълбочи след решение на Конституционния съд от декември 2024 г., което разглеждаше правомощията на институции с изтекъл мандат. Въпреки това, Сарафов продължи да действа като главен прокурор, подписвайки официални документи и инициирайки производства — действия, които вече неколкократно са обявявани за невалидни от съдилищата.
Случаят отново извади наяве хроничните проблеми в съдебната система:
- забавени реформи
- липса на отчетност
- неясни правила за назначаване на висши прокурори
Остава и по-големият въпрос за легитимността на институциите, след като ключови органи като ВСС и прокуратурата продължават да работят в условия на правен и политически вакуум.
