Във Вашингтон без пробив приключиха важните преговори между Дания, Гренландия и САЩ, като страните потвърдиха, че остава фундаментално разминаване по въпроса за бъдещия статут и контрол над Гренландия.
Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен заяви след срещата, че Копенхаген и Вашингтон се съгласиха да не се съгласят по ключови въпроси, особено по отношение на американските амбиции за по-голямо влияние и евентуален контрол над арктическата територия.
В разговорите, в които участваха и представители на правителството на Гренландия, основните теми бяха сигурността, суверенитетът и управлението на ресурсите.
Дания и Гренландия отново подчертаха, че суверенитетът и правото на самоопределение на Гренландия не подлежат на преговори.
САЩ, междувременно, продължиха да настояват за разширено военно и икономическо сътрудничество, позовавайки се на стратегическото разположение и ресурсния потенциал на острова.
Въпреки липсата на споразумение, страните обявиха създаването на работна група на високо ниво, която да се заеме с текущите опасения за сигурността и да изясни червените линии за бъдещо сътрудничество.
Датската страна подчерта, че всякакви предложения, които нарушават териториалната цялост на Гренландия, са неприемливи.
Спорът идва на фона на засилен международен интерес към Арктика – Германия и Франция също обявиха планове да изпратят военен персонал в Гренландия в подкрепа на Дания и европейската сигурност в региона.
Местните реакции в Гренландия са белязани от тревога заради възможността за засилено чуждо присъствие и реториката за американско превземане.
Този последен сблъсък е пореден епизод от дългата история на американско-датски преговори за Гренландия, датираща от Втората световна война и Студената война, когато САЩ изграждат военни бази на острова.
Докато САЩ поддържат присъствие в авиобаза Туле, нарастващата автономия и ресурсните амбиции на Гренландия усложняват отношенията.
Предложението на САЩ от 2019 г. за закупуване на Гренландия беше категорично отхвърлено както от Дания, така и от Гренландия, но американският интерес към територията само се засилва оттогава.
