Отношенията между България и Северна Македония влязоха в новата година с пореден дипломатически сблъсък, след като поредица от публични изказвания и официални ноти ескалираха спора за малцинствата и езиковата политика.
Поводът този път бе изявление на премиера на Северна Македония Християн Мицкоски, който обвини България, че блокира новия План за действие за малцинствата само защото е написан на македонски език. Мицкоски заяви, че правителството му е отворено за диалог, но в момента няма активни контакти със София.
Българското външно министерство реагира с позиция, че Скопие разпространява съчинени тези, като подчерта, че езикът на плана е вътрешен въпрос на Северна Македония.
София обаче напомни, че истинският проблем остава неизпълненото условие за вписване на българите като признато малцинство в конституцията на РСМ – ключово изискване от Европейския консенсус през 2022 г. за започване на преговори за членство в ЕС.
Българската страна разкритикува и решението планът за малцинствата да бъде представен на английски език, настоявайки, че официалните документи трябва да са достъпни за всички граждани на Северна Македония.
Външното министерство подчерта, че напредък по правата на малцинствата е възможен едва след конституционни промени, гарантиращи правата на българите в РСМ.
Този нов епизод е част от дългогодишен модел на спорове между двете страни, коренящи се в исторически разногласия за езика, идентичността и отношението към малцинствата.
От 2022 г. България многократно блокира процеса по евроинтеграция на Северна Македония заради нерешени въпроси и липса на доверие в ангажиментите на Скопие.
