Слави Трифонов коментира във Facebook случая с помилвания осъден за наркотрафик престъпник от Илиана Йотова, като вицепрезидент.
“Сигурно сте гледали в американските филми как осъденият на смърт и изпълнителите на присъдата седят и чакат в последните секунди, преди да бъде изпълнена присъдата, чакат обаждане от губернатора, който може да спре изпълнението.
Американската Конституция е така. Губернаторът, който, между другото, е на изборна длъжност, може да помилва осъденият на смърт.
И винаги съм се чудел какво ли му е на този човек – губернатора, който трябва да вземе подобно решение: да живее или да не живее друг човек и това право му го дава законът. А самият губернатор трябва да живее с тази мисъл. Че е оставил да живее или да умре друго живо същество. И губернаторът трябва да живее с тази мисъл цял живот.
Е, и в българската Конституция има нещо подобно. Вицепрезидентът на България е натоварен с отговорността да помилва или да не помилва осъдените на затвор и то осъдените на много години затвор.
И ето ви казус. Илиана Йотова, като вицепрезидент, е помилвала осъден за наркотрафик престъпник, осъден на 15 години затвор. На петата година тя го е помилвала, спестявайки му 10 години затвор, защото бил болен. Пуснала го е на свобода и след 3 години той отново е заловен с 5 килограма кокаин.
И отговорността е изцяло нейна. Какво значение има, че разни комисии я съветват. Подписът е нейн, решението е нейно и отговорността е нейна. И тя трябва да живее с тази отговорност.
Тя не е избрана за вицепрезидент, за да си показва прическата, а за да взима такива трудни и отговорни решения и да носи последствията от тях.
Дали е виновна в случая? Разбира се! Трябвало е да прецени правилно с кого си има работа и всъщност какъв човек пуска на свобода. Това е било нейна работа и нейна отговорност.
Като се кандидатираш за президент или за вицепрезидент, трябва да мислиш не само за хубавото, за славата, за интервютата, за медиите, за лустрото, за прическите, а и трябва да мислиш за това колко е важно да носиш отговорността на решенията, които ще взимаш. Нещо, за което тя явно не е помислила.
А дали сега го мисли, понеже се е кандидатирала за президент – е, ще трябва да питате нея.”
