Фискалният съвет представи днес макроикономическата си прогноза за 2026 г., в която предвижда средногодишната инфлация да бъде 4,2%, а реалният икономически растеж – 2,5%. Базовият сценарий, който Съветът определя като най-вероятен (с 60% вероятност), отчита продължаващи външни шокове във веригите за доставки, но без сериозна ескалация на глобални кризи.
- Съветът очерта три сценария:
- Базов – с умерена инфлация и растеж
- Песимистичен – инфлация 4,6%, растеж 1,9%
- Най-лош – растеж до 0,5% при ескалация на геополитическото напрежение в Близкия изток
Прогнозите са съпоставени с макроикономическата прогноза на Министерството на финансите.
В изявлението се подчертават продължаващите рискове, включително нестабилност на енергийните пазари и постоянна инвестиционна несигурност. Рискът от стагфлация – комбинация от слаб растеж и висока инфлация – остава налице, особено при засилване на външните шокове.
Исторически българската икономика показва устойчивост, като растежът на реалния БВП често надминава повечето прогнози през последните години, особено по време на възстановяването след пандемията. Инфлацията, след пика си през 2022 г., се модерира, но остава над нивата отпреди пандемията. През последното десетилетие съотношението дълг към БВП остава сравнително ниско, подкрепено от стабилен растеж и предпазлива фискална политика.
Прогнозите на Фискалния съвет идват в момент, когато България се справя както с вътрешни, така и с международни предизвикателства, включително етапите на интеграция в ЕС и продължаващата регионална нестабилност. Съветът настоятелно призовава политиците да останат бдителни и да приоритизират фискалната дисциплина, за да гарантират икономическата стабилност.
Към момента на публикуване нямаше официално видео или съобщение в социалните медии от Съвета.
